Професионалните моторни спортове стават все по-комерсиализирани и досадни, но за сметка на това от шофьорските низини тръгва едно възраждане на чистия спортен дух, свидетелство за което са и „Зазогонките“ в Русия. В тях се събират истински автомобилни хора с чисти сърца и омаслени ръце, каквито са всички любители и собственици на ЗАЗ. Те не печелят, а влагат – както средства, така и любов – в тези състезания и в колите си.

Няма начин да притежаваш и караш ЗАЗ, от онези с „ушите“ (всъщност въздухозаборници за двигателя с въздушно охрлаждане) и да не си поне среден техник като знания и приличен монтьор като умения, просто защото тя се нуждае от ежедневна и компетентна поддръжка, а в истинския соц  - и от изобретателно ремонтиране и пригаждане на всевъзможни все липсващи резервни части.

 

А за да изстискаш скоростен максимум от нея  е необходима безразсъдна смелост и специфични пилотски умения – примерано, за да укротяваш задницата, която все я влече нанякъде. Майсторството може да се види на клипчето от поредната „Зазогонка“, проведена близо до Санкт Перетбург.

Тъй като тази година правилникът е бил усложнен, в гонките са допуснати и други представители на соцавтомобилите, които са оформили и различни класове. И в снега ЗАЗ-ките отново се демонстрирали легендарната си проходимост. Обръщането на една от тях пък е припомнило и удивителната шофьорска солидарност, която бе закон – особено за „зазаджиите“ във втората половина на миналия век, особено у нас.