През октомври на автомобилното поле България се изявява  като Стефка Костадинова през август 1987-а – с рекорден скок нагоре.   Продажбите у нас за месеца  са скочили с цели 41,3% (от 2123 на 3000, според данните на ACEA), с което оставяме далеч назад другите силни претенденти - Литва с 33%, Холандия с 27,2% и Румъния с 26,2%, а със средняци като Чехия (+5,9) или Германия (само +3,9) няма и смисъл да се сравняваме. Да не говорим за все по-затъващото в блатото на Брекзита Обединено кралство с неговия спад от  -12,2%.  Ако пренебрегнем англичаните,  общо за Европа месецът е позитивен, че и добър, но в доста по-скромен мащаб (3% ръст). 

А какво ли се крие зад рекордния скок, защо точно през октомври българите са се втурнали към новите коли, може да се пита някой озадачен анализатор, ако случайно е забравил, че в 9 от общо 31 дни през октомври в София имаше автосалон. Е, а като си спомни за пълните зали и тълпите около колите, ще налучка верния отговор.  „Най-добрият досега“, бе единодушното мнение на търговците за тазгодишният автосалон. И излиза, че за тях „добър автосалон“ всъщност означава „добър  панаир“  - сиреч място за директни продажби на коли, а не за стерилно гледане, сравняване и информиране.  Голямата правда на продажбите и печалбите е по-убедителна за търговците от някакви схоластични спорове за „чиста представителност на изложението в европейски стил“. Пък и в алъшвериша по щандовете, между другото, няма нищо лошо – нито за пазара като цяло, нито за самото изложение. В България хората изглежда си обичат този начин на търговия и вероятно така ще си остане и в посткомпютърната ера, че и в поставтомобилната.  Нещо повече – напоследък и в Европа малките регионални  автосалони оцеляват като наблягат на пряката търговия, а ако не го правят – затъват в собствената си изключителност. 

Всъщност по-интересно в момента е дали лъвският скок на нашия пазар от октомври ще продължи до края на годината. Автосалонът сам по себе си не може да промени пазара, той може само да катализира някои процеси и тенденции, които са започнали по-отдавна и независимо от него.  За десетте месеца  у нас са продадени 25 098 коли (ръст 20,5%), ако темпът се запази до края на годината може да станат и 30 000. Това е позитивно като тенденция, макар и абсолютните цифри да са малки за потенциала на страната. Толкова продажби имаше към 2004-2005 година, когато започна истинският стопански бум на България. Тогава той бе свързан най-вече с оптимизма около влизането в ЕС, бизнесът хвърчеше, трафикът се задъхваше, но през 2008-а коварно и отдалеч дойде кризата на ипотечния пазар в САЩ, която се превърна в световен финансов колапс, а за България и в продължителен кошмар.  Пропадането бе толкова дълбоко, че след  10 години едва сега може да има надежди за някакво възстановяване. А може ли да се говори и за бум? Сигурно може, но няма да е на добро.  Всъщност  надали ще е като кипежа от 2007-а.  Историята не се повтаря и слава Богу. Защото след шеметен възход и отрезвяването става прекалено шоково. 

А един поглед към Европа само ще потвърди оптимизма. Там ръстът е в по-скромните 3,8% но зад него се крият както резките подеми в Източна и Южна Европа, така и умереният ръст на север и в Германия, че и британската мъка. Във всеки случай и за ЕС годината е най-добра от посткризисния период. След време може да я обяват и за „краят на кризата“. Автомобилният пазар е сложен индикатор – при криза той се срива пръв, а после възстановяването идва по-бавно, отколкото в другите сектори. Решение за покупка на автомобил се взема трудно, но пък се отказва лесно при малко неувереност в бъдещето.

На фирмено равнище в ЕС най-голям печеливш е  Toyota с ръст от 22%, докато елитарното й подразделение Lexus има само 1 процент ръст. На второ място е балканската гордост  Dacia  (20%), следвана от шефовете си от Renault с 18%. Най-рекордният скок е на.PSA (+74%), но той не трябва да се зачита за общото класиране, защото в него се включват резултатите и на Opel и Vauxhall. Иначе Peugeot отчита добър напредък със 17%, а Citroen е по-скромен със 7,4%. Продължава свободното падане на DS (-20%). Интересно какви ли мерки ще вземе енергичният Карлос Таварес по отношение на елитарното си подразделение.

Европейският лидер по продажби VW Group напредва устойчиво с 4.7%, но това е по-малко от самия пазар, така че всъщност той отваря терен за други. Резултатът все пак е впечатляващ, като се отчете мащаба на групировката както и всевъзможните юридически и организационни проблеми, които се стовариха на главите на шефовете във Волфсбург напоследък. 

Всъщност в момента и световният тренд е нагоре, което разбира се, поражда допълнителен оптимизъм. Но слепият оптимизъм е изкусителен и лъжовен. Винаги е добре да си нащрек. От Америка идват и някои отрезвяващи сигнали, които, макар и да не са непосредствена опасност, все пак трябва да звучат предупредително.