Новината за оставката на Лука ди Мео като Главен изпълнителен директор на Renault дойде изненадващо както за общественото мнение, така и за мнозина специалисти, блогъри и коментатори във Франция. Той се задържа на доста отговорния пост 5 години, като се справи с подводните камъни, които бяха останали от предшественика му Карлос Гон. Всъщност точно сега бе дошло времето да бере плодовете на енергичното си управление. Групировката е в добро финансово здраве, трите бранда са авторитетни в своите сегменти, като цяло фирмата направи пренастройване към електромобилността, което е проблем за много от конкурентите. Управлението му започна с амбициозния лозунг Renaultlution, в началото той изглеждаше твърде претенциозен, но днес се вижда,  че тази заявка е постигната с успешна трансформация на продуктите.  

Сега идва нов етап, който вече се определя като Futurama и очевидно ще е белязан от авангардните технологии. Всъщност и сега фирмата не изостава в тази твърде скъпа и деликатна област на конкуренцията. Хибридите и електромобилите E-Tech са сред еталоните в жанра си и намират пазарното си място, макар че продажбите им не стигат до предварителните очаквания, но това за момента е проблем при всички електрички. И ако тенденциите скоро се обърнат, а фирмата ще е готова. Проблемът е, че са вложени доста средства, а вазвръщаемостта се бави. 

Една от удачните идеи на Ди Мео бе и насочването към ретрото, като легендите Renault 4 и Renault 5 бяха възродени като електрички. Очевидно това е начинът поколението на над 40-50-годишните да се включи по-ентусиазирано в електромобилната революция, защото и конкурентите започнаха да вдъхват електрическа тръпка в миналата си слава.

Впрочем, като една от причините за оставката на Ди Мео се сочи и това, че му е писнало да се бори с „вятърните мелници“, налагани от брюкселските директиви. Renault е зависима от държавата, която е сред основните акционери, и това прави фирмата по-уязвима на административен натиск, а той в последните години е хаотичен и често върви не само срещу пазара, но и срещу здравия разум. Политическо решение пък е натоварило фирмата и с производство на военни дронове, което е създало проблеми пред Ди Мео, споменава Caradisiac.

Всъщност каквито и да са причините за оставката на симпатичния италианец, той вече остави своя следа в развитието на Renault, както и на френския автомобилен бизнес. Преди него фирмата бе на прага на доста опасна криза, с която той се справи успешно, като взе завоя към финансовото здраве и новите технологии. Сега пък трябва да се намери подходящ заместник, и то бързо, защото ди Мео напуска официално на 15 юли.