“Удари часът на големите маневри в Renault“, обяви икономическото издание Les Echos. Мандатът на сегашния главен изпълнителен директор Карлос Гон изтича през май, малко след като ще е навършил 64 години. Дотогава трябва да се подбере достоен дофин, който да може да поеме оперативното ръководство. Процесът на подбор е твърде сложен, като освен нелеката задача да се намери достатъчно опитен и енергичен мениджър, за предпочитане израсъл в структурите на Renault и по възможност французин, трябва да се съгласуват и противоречиви интереси, включително мнението на на съюзния Nissan и на френската държава, която е основен акционер. До февруари кандидатът трябва да бъде представен на административния съвет, за да започне объсъждането сред акиционерите.

Самият Карлос Гон също е основен фактор в подбора, доколкото той ще запази длъжността на президент и контрола над фирмата, но ще бъде освободен от оперативното ръководство. Подобна операция той проведе успешно в Nissan.  Авторитетът му в момента е безпрекословен, Renault е в тотален пазарен възход и с пращящи от приходи каси, така че всеки опит за открита опозиция и интриги срещу него е обречен. От гледна точка на Алианса Renault-Nissan предстои просто една малка реорганизация в  сложно изградената структура на Алианса, която се простира по цял свят.

На нейния връх въпреки всички промени в последното десетилетие безспорно е Карлос Гон, който донякъде напомня австро-унгарски император, съчетаващ имперска, кралска, ерцхерцогска и други титли, даващи му различни правомощия в отделните парчета на империята, но на практика контролиращ всичко. В момента той е Главен изпълнителен директор на Renault и на Алианса, но само президент на Nissan и Mitsubishi. Под властта му е и руският АвтоВАЗ, а по някои проблеми има коопериране с Daimler  и с китайската Dongfeng Motors. Извън автобизнеса Гон членува в бордове на банки и университети по света и на една малка винарска изба в родния му Ливан.

Така че промяната в Renault не е заплаха за него. Тя може и да намали отговорностите му и да му даде повече свободно време, но няма да доведе до трус във власта или до радикални промени. Все пак въпросът за наследството си остава твърде сложен и маневрите са интригуващи. Първата група на потенциалните наследници са „вътрешните кадри“, които са израсли по структурите на Renault. Сред тях на първо място е  Тиери Болоре, който е влязъл в Renault едва през 2012, но преди това е имал усепшни изяви в Michelin и Faurecia, а в Renault се справи успешно като директор на конкерунтността. Сред „вътрешните“ претенденти се споменават още търговският директор Тиеир Коскас и германецът Щефан Мюлер, отговарящ за развитието. Последният обаче е уязвим като чужденец, защото френската държава би искала на поста да стои французин, твърди Les Echos. Тя може и да иска, но това не е задължително, най-малко защото държавата е минораитарен акционер, пък и подобен национализъм на това ниво в бизнеса вече изглежда анахроничен. Самият Карлос Гон е бразилско-ливански маронит и това му помогна да се справя навсякъди – от Япония до Франция и Русия. В полза на чужденците е и фактът, че  конкурентната PSA бе измъкната от фалит благодарение на португалеца Карлос Таварес, докато Citroen  се управлява от англичанка.     

И тъй като вътрешните хора обикноевно са заплетени и във вътрешни интриги, се обсъжда и версията за привличане на тотален „аутсайдер“, на външен човек. Тук особено шансове има бившият шеф на Airbus Фабрис Брежие, който има опит и от работа и с Япония. Възражението , че няма опит в автомобилния бизнес съще звучи старомодно, защото Ford успя да се измъкне от голямата криза на 2008-а благодарение на Алън Мълали, който бе привлечен от Boeing. Предстои наистина сложна „дворцова“ игра из офисите на най-голямата автомобилна фирма.