Вълненията на „жълтите жилетки“ във Франция вълнуват цял свят, като телевизонните екрани насочват вниманието към кадри на бягащи тълпи, настъпващи полицейски вериги, облаци от сълзотворен газ, счупени втирини, полицейска бруталност и уличен вандализъм.

Броят се жертви и ранени, счупени витрини и опожарени коли, но войната има и свой „тих фронт“ в който угнетените шофьори раздават примитивна справедливост над едни машини, които дълбоко в душите си мразят – радарите. От началото на активните протести повече от половината радари във Франция са били обект на „незаконни посегателства“, както се казва. Някои са се разминали с шеговити закачки – примрно нахлупване на кошче за боклук над обектива или надяване на жълта жилетка отгоре. Други са омазани с боя или напръскани със спрей, но има и истински жертви - замеряни с камъни до счупване или злостно унищожени чрез запалване.

Радарите са пренебрегвани в репортажите за протестите не само защото са неодушевени, но и защото властите се опясяват, че ако започнат да съобщават за счупването им това ще има ефект на зараза. Така или иначе, според Сaradisiac половината от автоматичните радари във Франция са повредени или направо унищожени (споменава се за около 1500 бройки). Загубите за държавата не са само в средствата за ремонта им, а и от непостъпилите глоби, заради прекъсването на работата им.

Законът по принцип предвижда тежки санкции за посегателство срещу полицейската техника. За залепване на лепенка върху обектива глобата може да стигни до 15 хил. евро, а за унищожаване на автоматичен радар се предвижда затвор до 2 години и глоба 75 хил евро. В хаоса на протестите обаче очевидно мнозина се чувстват безнаказани и гневът им се излива и върху техниката. Страданията на френските радари започнаха още от пролетта, когато бе въведено ограничнието от 80 км/ч по второстепенните пътища, но в последните седмици над тях се стоварва истнска буря.