Грандиозният проект за автомобил, преминаващ бариерата от 1000 мили в час (1609 км/ч) се провали по най-класическия начин – поради недостиг на средства. Финансовите трудности бяха оповестени още преди месец, а сега става безпощадно ясно, че нови инвеститори не са се намерили и цялото доста скъпо предприятие ще отиде в историята. Проектът бе много амбициозен. Болидът Bloodhound SSC трябваше да се задвижва от реагктивен двигател от Eurofighter Typhoon, който заедно с ракетни ускорители трябваше да го засили до невероятната скорост от над 1600 км/ч.

При подобна скорост натоварванията върху човека и върху техниката са огромни. Аеродинамиката му е изпипвана по-внимателно от тази на самолет, като самото управление би изисквало по-здрави нерви и хирургическа прецизност. Колелата са от специално обработен алумиии, за да издържат на огромните натоварания при очакваните 10 200 оборота в минута. При движението между дях и почвата всъщност се оформя тънък газообразен слой, така че сухопътният скоростен опит всъщност е и нещо като полет. Най-сложният момент при аеродинамиката е да се постигне баланс между притискателната сила и скоростта, за да не се откъсне болида от земята, но и да не бъде натискан прекалено силно надолу. Вътре все пак има и двигател с вътрешно горене – той служи за изпомпване на горивото към реактивния мотор.

Пилот на Bloodhound SSC бе Анди Грийн – професоналист от ВВС, която е управлавал и сегашния рекордьор Thrust SSC. Неговият рекорд от 763 мили в час бе поставен през 1997 година, като стана първата сухопътна машина, преминала звуковата бариера.