Бившият шеф на инженерен център на VW в щата Мичиган Оливър Шмит е осъден на максималната присъда за неговото доброволно признато прегрешение – 7 години затвор, 400 000 долара глоба и екстрадиране от САЩ след като си излежи наказанието. Тази присъда се очакваше отдавна, защото тя се базира на признания, с които той е поел вината за манипулирането на тестовете върху себе си. В началота на следствието го е заплашвала присъда от 169 години затвор. Избраната тактика на самопризнания не само че намалява наказанието, но и запазва йерархията над него и самата фирма. По същия казус има още 5 обвинаеми от VW, като 4-има от тях са в Германия и надали някога ще стъпят на американска земя.

А интересна подробност от биографията на Шмид е, че през 2005-2006 година, на него му е плащана заплата, за да опознае културата, навиците и законодателството в САЩ. Бил е част от проекта Moonraker, чиято цел е VW да съобрази продуктите си с манталитета и условията в САЩ, за да пробие на пазара. Шефовете очевидно са останали доволни от него, щом са го оставили да работи в САЩ. А точно в съдебното дело той демонстрира явно неразбиране както на манталитета, така и на механизмите на щатското правосъдие.

В САЩ производителите сами декларират данните за вредни емисии, което го е подвело да си мисли, че може да декларира каквото му е изгодно. Всъщност при този механизъм всяко разминаване в цифрите се третира не като грешка, а като лъжа и престъпление. Става дума за доста разпространено мнение. Почти всеки чужденец, влизайки в САЩ, се подсмихва пренебрежително на наивността на янките, докато попълва листче, в което пише „декларирам, че не нося наркотици“, но с него той подписва присъдата си, ако те бъдат намерени.

А след като юридическите облаци са надвиснали над главата му, той остава в САЩ. Дори и повърхностно познаване на щатското правосъдие би трябвало да го отведе някъде другаде на планетата, подхвърля изследователят Бернар Ракото. Той изброява и ред други грешки на VW, които са довели до подобна присъда. След първите разкрития фирмата е опитала да потули слечая, а после е отказвала да сътрудничи, което пък е довело по-строго следствие и до арести. Така или иначе първата присъда е издадена. Реководсдтвото на VW бе разтърсено из основи, но фирмата преживя скандала и не допусна пазарен срив. Пушилката се разнася. Остават още дела, които ще се точат месеци и години. В случая с Оливър Шмид остава и съмнението, че той е бушон, пешка, пожертвана, за да спаси офицерите. Ако поне малко е разбрал Америка, а за това му е било плащано, отдавна трябваше да е избягал някъде или пък да разказва за началниците си и манипулираните тестове.