Карлос Гон е освободен като президент на Nissan с единодушно решение на административния съвет. Това ще рече, че и двамата французи, които по право влизат в съвета като представители на Renault, са гласували срещу него. В същото време във Франция Renault призова да не се вземат прибързани мерки срещу Гон, въобще не обсъжда освобождаването му като изпълнителен директор и поиска детайлна информация за обвиненията срещу него.

Съветът на Nissan се състои от 9 члена, но са гласували 7, защото в 9-те по право влиза самият Карлос Гон и неговият близък сътрудник Грег Кели, който също е обвиняем в аферата и е арестуван.  Renault има свои представители в административния съвет по силата на това, че притежава 43% от акциите на Nissan.  Френските представители Жан Батист Дюзан (бивш директор маркетинг на Renault ) и Бернар Рей (бивш директор на Renault Sport), са гласували против Гон „убедени от подробния рапорт на вътрешното разследване“, твърди Autoactu.

Макар и да са отстранени от функциите си и да гният в студени килии (според френската преса), Карлос Гон и Грег Кели остават членове на административния съвет, тъй като могат да бъдат освободени от него само с решение на събранието на акционерите. Фирмата остава без президент, той по принцип трябва да бъде предложен от Renault като най-голям акционер. Nissan обаче е обявил за създаването на „консултативен съвет“, който ще предложи кандидатури. Според договорка от преди десетина година представителите на Renault в съвета са поели анагжимент да потвърждават решенията, предложени от Nissan.  По това време френската държава увеличаваше влиянието си в Renault и с тази договорка японците са се гарантирали, че тя няма да може да им налага свои решения.Това бе маневра и на самия Гон, за да запази личната си роля.

Междувременно медиите се пълнят с всевъзможни подробности около аферата.  Френският Le Monde  отделя централно място на наследника (и душманин) на Гон - Хирото Сайкава. Той е негов кадър, от 20 години расте в йерархията под крилото на Карлос Гон и всички са го смятали за верен кадър, ученик и последовател. Верността му не е поставяна под съмнение и благодарение на нея той бе издигнат от самия Гон за негов наследник като изпълнителен директор на Nissan. Почти веднага след като е поел властта, той е инициирал разследването срещу Гон, като е подал и сигналите до правосъдието. Затова и Le Monde го сравнява с Акеши Митсухиде – един от най-емблематичните предатели в японската история, който на 21 юни 1582 година е измамил своя патрон Ода Нобунага и го е тласнал към ритуално самоубийство.  Японците не се гордеят особено с него, а филмът за него носи името „Предател на всички времена“. Той е успял да се издигне до Шогун, но скоро загинал в битка, като така и не спечелил авторитет сред останалите самураи.

Хирото Сайкава сега води кампания за „разобличаване“ на Карлос Гон. Твърди, че за него лично тази кампания е свързана с „разочарование, фрустрация, болка“. Той обаче публично заклеймява „тъмната страна на Карлос Гон“, като се оплаква не само от злоупотреби, но и от „диктаторските“ му методи. А списъкът на злоупотребите нараства до всевъзможни подробности, засягащи служебните жилища, които Гон е ползвал при непрестанните си пътувания по света, екскурзии на майка му за сметка на компанията и т.н. Колкото повече се ровят в книжата след Гон толкова повече подобни „афери“ вероятно ще бъдат откривани. По-късно може да се окаже и че обвиненията са необосновани, но това ще стане след като  разместванията на пластовете в ръководството са свършени. А засега Сайкава, след като се дистанцира от „тъмната страна на Гон“, декларира, че „трябва да се сложи край на практиката от миналото“ – донякъде като Хрушчов след Сталин.  

Всъщност понятия като „диктаторски“ методи и „лична роля“ звучат доста странно в йерархична Япония, където авторитетът на началниците по традиция е много висок и подчинението е безпрекословно. Такива обвинения към Гон, между другото имаше и преди 20 години, когато той спасяваше Nissan, съкращавайки безмилостно излишните звена и хора. Тогава това противоречеше на патерналистичните традиции на японския капитализъм, където подчинените по традиция очакват закрила срещу своята вярност. Тогава го смятаха за жесток, а след като изправи фирмата на крака, го въздигнаха в култ. Сега този култ се търкаля в прахта заради злоупотреби, които в Европа или САЩ надали биха предизвикали особено възмущение, още повече, че в съвременния свят подобни разходи могат да потънат зад такава глобална юридическа паяжина, че накрая нищо да не се разбере или пък да излезе, че японците му дължат някой милион.   

А това че „злоуптотребите на Гон“ не се смятат за нещо особено в Париж , се доказва и от призива на Le Point Франция да поиска рептриране на Гон. „Прекратете линча, Япония трябва да върне нашия сънародник“, призвава Еманюел Берета от страниците на авторитетното списание. „Франция не само че не трябва да остави един от „своите“, но тя не може да си позволи да бъде наивна, до точката да не провери дали зад този арест не се крие индустриален заговор....Карлос Гон не трябва да се третира като трафикант на дрога... ако е сгрешил, ще си плати скъпо, но Франция трябва да се увери, че той не е жертва на японска манипулация...“, пише той и призовава президента Макрон да забрави за личния си конфликт с Гон, за да защити един онеправдан фернски индустриалец. Френската преса подчертава и това, че условията, в които е задържан Гон, са доста сурови по евроепйсик мерки, че разпитите му се водят без адвокат, има и подхвърляния за „тясна и студена килия“.