Илън Мъск си позволи да дръпне малко пушек от цигара с марихуана, смесена с тютюн, а после да захлупи упойващия дим с глътка уиски и това отекна по света като сензационно събитие.  Сигурно го е правил и преди, както и милиони други в Калифорния, където пушенето на джойнт не се преследва от закона. Дръпванията на  Илън Мъск обаче доведоха до мълниеносно падане на акциите на Tesla, а социалните мрежи пламнаха от злобни задявки по негов адрес. Сякаш изведнъж тълпите прогледнаха за нещо очевидно - като в приказката „Новите дрехи на царя“, където накрая се видяло, че той всъщност е гол.  

Всъщност марихуаната въобще не е проблем в Калифорния, а и Илън Мъск със сигурност не е наркоман, дори и да е дърпал с удоволствие, а се вижда, че той прояви по-скоро любопитство. Пък и да му е харесало, със сигурност ще има волята да се откаже. Той е пристрастен към други, по-скоро нематериални, но доста обсебващи неща - слава, пари, амбиции... а те могат да са много по-опасни - както за него, така и за света - от слабата дрога.  

И падането на акциите е показателно за значението на личността (или по-скоро на култа към личността) на Илън Мъск. Защото неговото любителско пуфкане бе оценено с милиони от борсата и разклати позициите на фирмата му. Това пък показва ясно доколко Tesla e зависима от вярата в собственика й, както и в неговото физическо и психическо здраве. А това е твърде крехка основа за предприятие с амбиции да промени света (и космоса).

Понякога Илън Мъск изглежда като магьосник на Уолстрийт. Фирмите му от години изгарят милиарди, той застава пред събрание на богаташи и те с ентусиазъм му изливат парите си. Когато тези пари свършат, просто набира други, като обявява все по-невъзможни планове и идеи. Очевидно е обкръжен от ореол на непогрешимост, вероятно създаден от успехите му в компърните технологии, където в миналите дестилетия калифорнийските младежи наистина правеха чудеса.

Автомобилите обаче са съвсем различен бизнес. Там от един век развитието е толкова интензивно, а конкуренцията е толкова жестока, че място за чудеса като при компютрите просто няма. И да се случи някоя технологична революция – тя се налага по-скоро като еволюция, бавно и внимателно.

Не случайно трудностите пред Tesla напоследък сякаш извират отвсякъде. ]Една смела мечта се потапя в реалностите на конвейера, където всичко трябва да е изчислено до милиметър и секунда, а всяка грешка на едно място се наказва със загуби по цялата верига. Идва и сблъсъкът с пренаситения пазар и свръхпретенциозната клиентела. Там също дебнат скъпи и неприятни изненади - когато започнат катастрофите, дефектите, съдебните процеси.  

А и конкурентите напират, защото с грешките си Tesla все пак прокарва пътя на всички. А те имат много повече опит именно в тези реалности - в конвейерното производство, както и в продажбите и обслужването.  Може би и затова големите автомобилни фирми все още са скептични към електричките. Те знаят колко трудна и сложна би била една подобна революция.  

И не случайно пък нервите на Илън Мъск напоследък сякаш започват да не издържат на напрежението.  Личните му гафове се множат, сътрудниците напускат, напрежението в самата фирма се повишава, търпението на акционерите се изчерпва, а доверието намалява. В един момент ореолът на чудотвореца избледнява и той остава само с ... „новите дрехи на царя“ (онзи от приказката).  Всъщност хората винаги са били склоннни да вряват в чудеса, но не и да инвестират безкрайно в едно от тях. Това на  Tesla тръгва към изветряване, ще дойде друго. 

А по-нататък ще се разбере и каква е била ролята на Tesla, на смелостта и скандалите на екстравагантния й собственик, в развитието на електрическата мобилност. Тази революция засега изглежда неизбежна, но тя ще може да дойде .... когато й дойде времето (както пък казваше един бивш български цар).  Когато се натрупат технологични, икономически и обществени условия за нея. А тяхнато прогнозиране все още е твърде несигурно, освен за мечтателите, разбира се.