Европeйската комисия и  Япония са преодолели разногласията си по експорта на автомобили и селскостопански продукти, което отваря пътя към търговско споразумение, обхващащо почти една четвърт от световната търговия, обяви Блумберг. Има политическа договорка на министерско ниво, която ще бъде официализирана от среща на върха, потвърди и еврокомисарката по търговията Сесилия Малмстрьом. Ден преди това Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) пък призова за „балансиран подход“ в същото споразумение, като предяви някои искания, които да бъдат защитавани, за да се избегне удар върху автомобилния бизнес на Стария континент. В него се настоява примерно за 7-годишен преходен период при свалянето на 10-процентното мито върху внос на японски автомобили в страните от ЕС. Звучи амбициозно, но всъщност това мито не е истински важен проблем, защото японските фирми отдавна си имат заводи в Европа и това производство им е по-изгодно, отколкото да докарват коли от Далечния Изток и без мито. По-сложният проблем за европейците е свързан с възможностите да се постигне реципрочен свободен режим при вноса на европейски коли в Япония (никоя европейска фирма няма завод там). И тук същността не е толкова в митото (такова няма и в момента), колкото в разкъсването на неформалната паяжина на корпоративни връзки, която защитава „крепостта Япония“ от външно проникване (кейрецу). И, честно казано, автомобилните производители не са формулирали нищо сериозно, с което да я преодолеят или поне заплашат.  Те искат съдействие на властите и възможност да завеждат дела, което надали ще облекчи много пътя им към японския пазар. Специфичен проблем са и серия дребнави технически изискавания в Япония, които надали ще бъдат премахнати със споразумението, а струват скъпо на европейците, ако искат да изнасят. В други дискусии се подхвърля и за достъп на европейски производители до държавни поръчки, което също е по-скоро подробност. А може би най-същественото в случая е, че японските коли са изключително конкурентни, така че те ще доминират на домашния си пазар и без тарифна или неформална защита и целият шум е по-скоро излишен. Всъщост в момента японския внос на коли в Европа за 2016 г. е 575 000 бройки за 9 млрд. евро, а в обратна посока са се заминали 279 259 автомобила, но предимно от скъпите премиеум машини (за 7,3 млрд евро). Балансът далеч не е трагичен и сякаш не оправдава страховете, които по-скоро са наследени от японското чудо от втората половина на ХХ век.  

Между другото, опитът от сходното търговско споразумение с Корея, което действа вече 6 години, показва, че то не нанесе удар върху автомобилния бизнес в Европа, но и не доведе до лавина на европейските коли към Корея. Вярно, пазарният дял на Hyundai и Kia тук се увеличава, но те всъщност се произвеждат в Европа, разработвани са в Европа и са пригодени към европейските вкусове, а вносът от Корея е символичен. За сметка на това обемът на взаимната търговия е нараснал чувствително, европейският износ за Корея е нараснал с 30%, което като цяло има по-скоро позитивни последици и за двете страни.  А политиците трябва да гледат стратегически и да допускат дребни загуби в определени сектори, срещу по-значителни печалби в други.

Това означава, че JEFTA ще влезе в действие, най-вероятно както е договорена.  Освен чисто търговските сметки, в негова полза има геополитически аргументи, както и ходове от „голямата шахматна игра“ на лидерите.  Световните търговски баланси в момента изживяват шоков период. След Втората световна война САЩ бяха неизменен флагман на свободната търговия, а останалите все се мъчеха да градят бариери. Сега президентът на САЩ Доналд Тръмп не само обяви „Америка преди всичко“, но и преминава все по-открито  към протекционизъм и изтегли САЩ от Тихоокеанското търговско споразумение. С JEFTA Юнкер, Меркел и японският премиер Синдзо Абе му натриват носа. Така парадоксално Европа и Япония развяват флага, който САЩ почти насила натикаха в ръцете им, когато икономическата сила бе отвъд Океана.  А по-тясното коопериране на ЕС и Япония, разбира се, ще донесе определени трусове за различни отрасли, но като цяло ще бъде стимул за увеличаване на производството и за повишена конкурентоспособност. Така че митото за японски автомобили в Европа ще падне, макар и след преходен период, а Япония ще свали ограниченията върху внос на европейски селскостопански продукти. Производителите на сирене ще увеличат оборотите докато японците не се научат да правят камамбер и рокфор, който нищо чудно и да е по-добър от френския.  Виното ще потече като река към Далечния Изток. Отварят се възможности и българските мандраджии да грабнат повече поръчки за износ и дано да не развалят заради тях сиренцето, което остава за нас.  А на автомобилния фронт надали ще се случи нещо сериозно, освен може би засилване на Lexus и Infiniti, което е проблем най-вече на Mercedes. Но те знаят как да се оправят с проблемите си, пък и точно в този сегмент и те имат какво да покажат на Япония.