Кравите вървяха невъзмутимо, че даже и някак царствено, по горския път – някъде  между Рила и Пирин, и не обръщаха внимание на пикапа, който се опитваше да мине между тях.  Изглеждаше, че наистина се чувстват като „свещени крави“. „Все едно са в Индия“, подхвърли някой в колата и май беше надникнал в странните мозъци на тези велики млекопитаещи (и млекодаващи) същества. Защото колата беше индийска – дали пък не са я познали и това да им е вдъхнало някаква „висша“ увереност, понякога в природата се получават странни връзки. То и самото място бе едно такова – близкото село Добърско има църква с послания от звездите, а малко след кравите минахме и покрай странна бяла сфера, която си беше направо извънземна, поне като дизайн, макар че вероятно се ползва за градинска барака.  

Всъщност не само кравите – и хората в тия дни се заглеждаха към странния пикап. Те обаче не му се пречкаха по пътя, а само зяпаха заинтригувани. Автомобилите имат странното свойство да придават някакви качества на хората, които седят в тях. .Като седнеш в Mercedes, те смятат за началник, а като си в раздрънкана Лада – за неудачник. Добре, а странният пикап какво качество ми придава, се чудех, докато си го карах по доста разбития планински път. Нещо неопределено, но интригуващо, предизвикващо най-вече любопитство – все пак е наистина непозната марка, пък и изглежда доста странно. 

Май е време за представяне. Mahindra Goa е пикап, който на пръв поглед е някак несъразмерен, защото кабината е сравнително дълга, а товарното пространство спрямо нея излиза късичко. Товарната плащ на легена всъщност не е малка  -  1,5 х 1,5 метра и може да качва над 1 тон товар, но изглежда къса, защото двойната кабина е дълга.  А версията с единична кабина има леген с площ 2,3 х1,5 метра, което си съвсем сериозно пикапово постижение. Двойната кабина обаче дава нормален простор и удобства за 5 човека, и за теста това бе по-важно, защото пътувахме 4 души.

Пикапът Mahindra Goa не е толкова непознат в Европа, колкото изглежда на пръв поглед. За пръв път в Италия идва през 2005 година и вече има натрупан опит и на най-претенциозния към автомобилите континент.  Отзивите за него в Италия са доста добри. Радва се на сърдечен прием и в Гърция . Всъщност става дума за една безкозпромисно здрава глобална машина, която се подвизава по най-трудните места на планетата от доста години насам. В Индия, Австралия, Индонезия и Африка се продава под името Scorpio, а за Европа е позната като Goa. Конструкцията е класическа за всъдеходи - изградена върху здрава рама, която дава безкомпромисност пред баири и дупки. Всъщност каросерията е създадена в началото на века, а през 2014-а е претърпяла модернизация. Моторът е модерен 2,2-литров турбодизел , отговарящ на еконорматива Euro 6 и отдаващ 140 к.с. Мощността му се прехвърля през ръчна скоростна кутия с 6 предавки и задвижване 4х4.

И този мотор бе напълно достоен както за комфорта на асфалтовите преходи, така и за офроуд изпитанията в контактната зона на трите велики български планини – Пирин, Родопите и Рила.  Моторът като конструкция и показатели е съвременен, но си носи очарованието на старата дизелова школа – максималният въртящ момент се отдава в диапазона от 1600 до 2800 об/мин. На ниски обороти тегли като муле и това е особено полезно за офроуда. Оправяше се добер и с магистралната динамика, но скорости над 130 км/ч са му очевидно противопоказни – не толкова заради вибрациите, колкото заради аеродинамиката и рязко повишения разход на гориво. С по-ниска скорост се пътува по-спокойно и комфортно. Лостът за предавките също е старомодно дългичък, но е удобно разположен и превключванията са прецизни и леки.-Задвижването 4х4 се управлява от централен превключвател, който всъщност е електрически бутон. Предвидена е и понижаваща предавка, но при теста не се вкарахме в ситуация, когато от нея да има нужда.А иначе офроудът беше над 100 км и пикапът уверено пълзеше из каманъци, изровени коловози и рекички.

Интериорът не е особено изискан или комфортен, но е удобен и по своему очарователен. Централната конзола е старомодно вертикална, като на нея е качен и тъчскрийнът на аудиоуредбата и навигацията. Воланът има копчета за управление на аудиото, телефона и круизконтрола. Уредите на контролното табло са скрити в дълбоки „кладенци“ и са четливи дори и при яркото лятно слънце навън. Качеството на сглобяване и работата на уредите за управление бяха като шамар по всички предразсъдаци за индийската промишленост. Защото всъщност нищо в купето не тракаше и не дразнеше, макар че не може да бъде наречено и изискано. Но в един истински пикап няма място за превземки. Важното е да се върши работа и Goa е отличен по този най-важен пикапов показател.  

Справя се прилично и по друг много важен за трудолюбивите коли показател – цената. Версията с двойна кабина и задвижване 4х4 у нас се продава за 46 790 лв с ДДС, но данъкът може да се икономиса, ако покупката е за фирма. Освен това е непретенциозен към поддръжката и разхода на гориво и други консумативи. В крайна сметка той правен за яка експолатация в наистина трудни и разнообразни условия – от Хималаите до джунглите, при това в райони, където няма възможности за специализирано сервизно обслужване.

Mahindra Goa Pick Up Plus
Двигател	4-цил, 2172 куб.см
Трансмисия	6-степенна, механична
Мощност	140 к.с./3750 об/мин
Въртящ момент	330 Нм/1600 об/мин
Задвижване	4х4 с механично блокиране
Тегло/натоварен	2055 кг / 3150 кг
Разход на гориво	При теста 9,6 л/100 км
Екологична категория	Евро 6,
Размери в мм.	5175/1860/1820
Цена на тестовата кола	46 790 лв с ДДС