Първите 16 автомобила от специалната серия „Кортеж“, предназначена за руския политически елит, вече са доставени в гаражите на Федералната служба за охрана, съобщава Autonews.ru,   като се позовава на министъра на търговията Денис Мантуров. Ведомството трябва да получи 70 автомобила, а производствените възможности на Научно-изследователския институт, който ги прави, са за около 200-300 машини годишно. В проекта обаче може да се включи и предприятието Sollers и тиражът им да набъбне до няколко хилади. В самия проект участват и други научнотехнически институти, както и широка мрежа от съпътстващи предприятия в Русия, включително групата АвтоГАЗ. Машините, които не се вземат от държавни институции, ще бъдат пуснати в свободна продажба, като за целта ще бъде създадена специална търговска фирма.

Проектът „Кортеж“ предвижда създаване на семейство автомобили – лимузина, миниван, всъдеход на единна модулна платформа. Изначално той е замислен, за да се осигури представителен национален бранд за държавното ръководство – наследник на някогашните чайки и зилове. Инвестицията в него не е особено значителна - 12,3 млрд. рубли (3,5 млн. лв.), като на практика чрез него се мобилизира съществуващ научен и производствен капацитет, който не се е използвал пълноценно. Покрай „лимузината на Путин“ проектът по-късно се разрасна до целия кортеж със съпровождащите машини, а сега вече се насочва и към свободния пазар.

Пазарните автомобили ще носят името Aurus, което е съчетание от латинското  Aurum (Злато) и Russia. Министърът на търговията вече е пресметнал и цените им. „Инидикатор на стойността им е цената на сходен премиум-автомобил, намален с 15%“, обяснява той пред РИА „Новости“. Сирeч за лимузината ще се вземе цената на 12-цилиндрова S-класа или на 7-а серия на BMW, от която ще се отнемат 15%. Най-общо те ще започват от около 6-7 млн рубли (около 200 000 лв.), като специално оборудваните и бронирани лимузини ще бъдат и доста по-скъпи. За държавата тези цени не са високи, още повече, че всъщност тя вече е наляла милиони в тях, а за олигарсите – още по-малко. Интригата е в качествата, лукса, представителността и надеждността на машините. След време може да се постави въпрос и за икономическата ефективност, но засега най-важното е,  че са символи на икономическа независимост и държавна гордост.  

   

Експериментът с пазарното им лансиране е интересен, най-малко като нова изява на един специфичен руски път към модернизацията. В империята – както на царете, така и на генералните секретари - нещата по правило се развиват отгоре-надолу. Дворцовите повели надделяват над пазарните (а понякога и над природните) закони. По този начин са се раждали както значителни успехи, така и грандиозни провали. Интересно все пак какво ли ще стане от „новите чайки“, когато те започнат да се конкурират с немските еталони. Дали руските олигарси ще предпочетат съчетанието от националната гордост и 15% икономия пред доказания авторитет и удобствата на класиката в жанра.