Жак Ширак бе президент на Франция сравнително дълго - 2 мандата - от 1995 до 2007 година. в този период френската автомобилната индустрия премина доста интензивни промени, които рефлектираха по особен начин и върху най-представителния гараж на Републиката.

 Неговата кончина стана повод в специализираните издания да се припомни и за „президентските лимузини“ в този период.

Ширак съвсем не е бил безразличен към автомобилите. Още като начинаещ политик пресата го показва надвесен над двигателя на личното Peugeot 403 да ремонтира нещо. След като се издига до премиер-министър и кмет на Париж (през 80-те) повече не хваща гаечни ключове, поне не и публично, но избира внимателно официалните си коли.

Като премиер-министър през  1976 ползва новата тогава лимузина Peugeot 604, а като президент подчертава, че е политически наследник на ген. Дьо Гол с избора на Citroen  SM – една авангардна и наистина впечатляваща кола, достоен наследник на легендарната DS, която спасява дьо Гол в атентат.  

И тъй като президентът трябва да олицетворява единството на нацията, Ширак ползва представителни машини и от другата голяма френска фирма, която по онова време е  била държавна собственост -  Renault. Специално за него е била подготвена удължена версия на  Safran.

Жак Ширак влиза в историята и с уникалното журналистическо преследване, което му спретват телевизионни оператори по целия път на триумфа след успеха на изборите през 1995 година.