Загадката на т.нар „вечен двигател“ (Perpetuum mobile) изглежда е решена в една швейцарска мина. Там собствениците са решили да използват електрически камион за прекарване на руда, като са успели да направят превоза почти безплатен и екологичен - ако не се брои заплатата на шофьора, както и издишвания от него въглероден двуокис. А в решението на вечния порблем за загубата на енергия всъщност няма нищо  загадъчно – просто камионът трябва да кара рудата надолу по дълъг склон, а нагоре да се катери празен. Става дума за минен камион, способен да натовари 65 тона руда.

Самият камион тежи 45 тона. Тази грамада се задвижва от един електродвигател с мощност 800 к.с. и 9500 Нм въртящ момент. Енергията за него се складира в батерия с капацитет 200 кВтч, която се оказва достатъчна за почти вечно движение на камиона нагоре-надолу. Той спуска рудата по склона, като енергията от спирането и задържането на огромната маса се трансформира в електричество, което пълни батерията. После се изкачва по склона празен, като дори понякога при спускането се генерира повече енергия от тази, която е необходима за изкачването. При нормална експлотация едно отиване и връщане е водело до загуба само на 2% от капацитета на батерията, което ще рече, че с едно зареждане могат да се направят 50 курса. Замяната на дизеловия камион с електричка е донесла на собствениците икономия от 50 тона нафта годишно. Чудото на Perpetuum mobile е станало, а все пак физическият Закон за запазване на енергията е спазен.