За десетте месеца на тази година в Сърбия са внесени 137 296 употребявани автомобила, а за същия период са продадени 22 396 нови, съобщава в-к „Вечерне новости“, като се позовава на Асоциацията на вносителите на нови автомобили. При това 85 027 от тях са с двигатели Евро 3, 32 ]230 са с Евро 4, 17 400 са с Евро 5 и само 2 639 са с Евро 6. Средното ниво на вредни емисии при колите втора ръка е около 220 г/км СО2, но това е теоретична сметка. Всъщност голяма част от таратайките са с повредени или изцяло свалени катализатори и със силно износени двигатели, което допълнително усложнява екологичната ситуация. „Напълнихме страната с бракми“, възкликва секретарят на Асоциацията на вносителите Бобан Николич. Той подхвърля, че докато в Европа вече се планира да се забрани използването на мотори с Евро 4, то в Сърбия се допускат Евро 3.

Според вестника при отварянето на глава 27 (данъчна политика) в преговорите за присъединяване към ЕС, Сърбия ще трябва да въведе облагане на колите според емисиите на СО2. Това не е съвсем вярно, защото България отдавна влезе в ЕС, а и у нас на практика данъчното законодателство стимулира употребяваните и замърсяващите коли. Всъщност и при сърбите (както у нас преди 2007) сложните и безкрайни преговори с ЕС често се използват като аргумент във вътрешни дискусии и при всевъзможни сблъсъци на интереси. Решението как да се облагат и таксуват колите си е национален проблем, но ЕС държи на свободното движение на стоки, а колите втора ръка са стока. Казусът „Европа и колите“ е доста сложен за новоприсъединяващите се страни и обикновено води до засилен поток на коли втора ръка.

Всъщност по времето на Милошевич в Сърбия имаше повече ограничения и се внасяха далеч по-малко коли втора ръка, като по този начин се оказваше помощ на старата „Црвена застава“, която правеше таратайки (макар и нови), при това излизащи скъпо на държавата.

Отварянето на страната и процесът на сближение с Европа доведоха до постепенно отваряне на границите и до сегашното състояние при вноса. И в Сърбия новите коли се облагат с екологична такса, която ги оскъпява допълнително, докато старите от Европа са с по-ниско таксуване. И ако вносителите на нови коли пледират за промяна на това положение, вносителите на коли втора ръка подхождат с други аргументи. „Народът няма пари, а новите коли са прекалено скъпи“, обяснява ситуацията Милан Станич от белградска автокъща. „Това, което се внася все пак е по-добро от бракмите, които се движат в страната. Всеки би искал да кара нов автомобил, но като нямат пари, хората търсят оптималното решение, а то е в тези коли втора ръка, внесени от Европа. Разбира се, че  трябва да се съобразяваме с екологията, но за съжаление Сърбия не е Норвегия“, продължава той.

И форумът под статията го допълва с емоционални аргументи. „Народът ни е прост и никога няма да има високи заплати, винаги ще кара боклуци, а държавата ще взима пари за регистрация и скъп бензин“, подхвърля един. „Да се забрани всичко под Евро 7“, предлага друг. „Да се забранят заплатите под 1000 евро“, предлага пък трети.