Беше по обед, навън напичаше толкова яко, че светлината и жегата сякаш извираха от въздуха и заливаха всичко отвсякъде. Тежко е да си слънчоглед в такова време, си мислех, докато карах през жълтия им шпалир по един полски път близо до Кремиковци. Климатикът в колата работеше яко и на хлад можех да си мисля всякакви глупости. Самите слънчогледи около мен обаче се бяха шашнали и въпреки зова на природата си, обръщаха гръб към слънцето. Така тия покрай пътя сякаш се прекланяха пред новичката кола, или поне я зяпаха заинтригувано. Какво ли не му хрумва на човек, докато си седи на хладно в най-напечените дни от годината на климатичните крайности.

Не само слънчогледите обаче зяпаха, колата привличаше интерес и сред хората, макар че всъщност е стара позната в нови дрехи. Става дума за Peugeot 301 – един от тройката бюджетни седани, които пристигнаха в България в края на 2012 година, за да запълнят празнината, която може да се нарече условно „източноевропейски лоукост“. То не беше съвсем празнина, защото там се ширеше Dacia Logan, и нищо чудно нейните успехи да са подтикнали PSA и Skoda да създадат своите версии за достъпна и функционална семейна машина. Така или иначе стана нещо важно, Източна Европа получи коли, правени като за нея. Коли, които можеха да отклонят частица от потока на „втората ръка“, заливащ страните на бившия социализъм от две десетилетия. Основният им коз бе съчетанието на сравнително ниска цена, приличен, но непретенциозен дизайн, голям вътрешен простор, пълноценна функционалност и сравнително модерна, надеждна техника. Магията стана, те откриха своето място на пазара, тръгнаха по нашите пътища, а сега дойде време и за ъпдейтване.

Лоукостът също се променя – заедно с целия пазар, макар и по-различен начин. В случая основната промяна е визуална. Peugeot 301 актуализира външния си вид и го пригажда към цялостните промени във фирмената идентичност. Това засяга най-вече оптичните блокове – както отпред, така и отзад, както и някои акценти в интериора. Променената радиаторна решетка придава авторитет и значително освежаване във външния вид.

А в интериора има по-важна техническа промяна – на централната конзола сега стои 7-инчов цветен дисплей, чрез който може да се управлява трипкомпютър, навигация, аудио и някои функции по колата. Това е новост за сегмента и противоречи на досегашните представи за лоукост, но в информационния век очевидно трябва да свикваме с бързото разпространение на тоя тип новости. Иначе в механичната част си остава проверената стара техника, модернизирана за момента. Базовият бензинов мотор е трицилиндровият атмосферен 1,2 VTI (82 к.с.), върхов е бензиновият 1,6 VTII (115 к.с.), а дизелът е 1,6 HDI (98 к.с.). Всички мотори отговарят на еконорматива EURO6. По принцип те се съчетават с петстепенна механична скоростна кутия, но за големия бензинов двигател се предлага и нов автоматик с 6 предавки.

И точно последното съчетание е особено интересно, толкова, че май именно то накара слънчогледите да се въртят след колата. По принцип у нас автоматикът се смята за луксозна прищявка и не се връзва с представите за бюджетен автомобил. Времената обаче се менят и това, което вчера е било лукс, утре ще бъде необходимост, а днес си е нещо нормално. Освен това тази кутия не налага някакъв гигантски разход. Версията с автоматика е по-скъпа с 2000 лв, което не е много за удоволствието да си спестиш ръчкането с лоста. А тук имаме качествена техника, произведена от един от лидерите в тая толкова сложна материя – японците от Aisin Warner.

Тестът показа, че все пак може да се говори и за лукс, защото съчатаването на големия бензинов мотор с този автоматик наистина сякаш надскачаше бюджетната рамка на самия модел. Кутията превключваше леко и бързо, съобразително слизаше и с две предавки надолу, когато с педала на газта й показвах, че бързам. При плавно каране не качваше мотора в излишно високи обороти, а при по-спортни мераци правеше обратното. Атмосферният мотор отдава максимума си над 3500-4000 оборота и когато разпознаеше спортни желания, автоматикът услужливо го държаше във вълнуващата зона. Но за истинска спортна тръпка все пак по-добре да се премине на ръчно превключване на предавките. За него помага и удобната ръкохватка на скоростния лост. Вярно, подреждането на 6-те предавателни числа сякаш не е правено оптимално за изстискване на ускорения, особено от четвърта нагоре. От време на време моторът се задъхва или пък вие безполезно. Всъщност, ако ще търсите спортна тръпка, няма смисъл да избирате автоматик, за нея ръчката е хем по-добра, хем по-евтина. А смисълът на автоматика е най-вече в намаляването на нервното напрежение в трафика и в облекчаването на плавното каране. Сиреч – в реалността на шофьорското ежедневие той ще бъде не луксозна прищявка, а полезна необходимост.

Такъв е и 7-инчовият тъчскрийн, защото вече не можем без трипкомпютър, навигация, телефон и аудио, а той ги съчетава, като ги поставя пред погледа и в обсега на дясната ръка. Става дума за модерна инфоразвлекателна система, с добър и чувствителен на допир екран, чрез която можете да ползвате и ресурсите на мобилния си телефон - от контакти, до навигация и любими песни. Възможно е да бъде добавена и камера за заден ход.

Тези нови неща са полезно допълнение към старите достойнства на Peugeot 301 – функционалността, вътрешният простор, големият багажен обем и икономичността. Те не са засегнати от фейслифта и в крайна сметка си остават. В просторната каросерия спокойно могат да се разположат и петима и дългият път няма да е изпитание за тях. Колата стои стабилно на пътя, но в завои е по-добре да не се натиска. А начинът, по който гълта дупки и неравности, радва шофьорското сърце. При това багажникът стига и шестима.

Така че в случая имаме един удачен фейслифт. Доброто се запазва, а към него се добавят полезни (и красиви) нововъведения. А най-важното все пак е, че си остава бюджетен седан в цената. Е, върховата версия с автоматик и пълно оборудване отива доста нагоре. В случая - почти до 30 хил. лв, но за нея са добавени и съответстващи и напълно модерни удобства. Така че - равновесието е запазено, просто се върви нагоре. Ето че и бюджетните седани, които в началото се смятаха като някакво регионално изключение, тръгнаха по пътя на нормалната автомобилна еволюция.

 

Peugeot 301 new allure 1,6 vtI 115 eat6 euro6

Двигател	4-цил, бензинов, 1587 куб.см, 16 клапана
Трансмисия	6-степенен автоматик Aisin
Мощност	115 к.с./6050 об/мин
Въртящ момент	150 Нм/4000 об/мин
Ускорение 0-100	12,1 сек
Максимална скорост	180 км/ч
Разход на гориво	Градски цикъл 9 л/100км Комбиниран цикъл 6,6 л/100 км
Екологична категория	Евро 6, 154 г/км СО2