Защитната теза на Карлос Гон по обвиненията, че е деклирарирал по-ниски доходи вече е ясна, съобщава френският  Le Monde.  Претенцията към него е, че е скрил част от доходите си като президент на Nissan. Всъщност възнаграждението му се състои от различни компоненти, като една част от плащанията са отложени във времето и той ще ги получи след пенсиониране. По принцип заплатите на висши мениджъри не са просто милиони в пачки, а има опции за закупуване на акции и други бонуси, които не влизат веднага в банковите сметки.

Гон е заявил пред съда, че е декларирал само тези суми, които е получил реално през годината. Парите, които ще получава след пенсионирането си той не е декларирал, като това е  съвет, получен от юристите на фирмата и от заместника му Грег Кели. „Отложените плащания нито са започнали, нито са финализирани през годината, защо да ги декларирам?“, е попитал Гон. Той е пояснил, че всъщност юристи на Nissan са измислили схемата с отложени плащания, за да не се предизвиква недоволство в Япония от голямата му заплата.

Освен това по принцип декларирането на тези доходи се прави не лично от мениджъра, а от счетоводството на фирмата, така че и отговорността в случая най-вероятно не е лично негова. Заплатата на Гон създава проблеми както във Франция, така и в Япония, където капитализмът е по-оклективистичен и „социалистически“. В сравнение с американски мениджъри, които управляват бизнес с подобни размери и с подобен успех, Гон е много зле платен, но във Франция и Япония общественото мнение не приема такива възнаграждения. Глобализацията поставя и подобен проблем пред своите герои – не могат да си получават милионите на спокойствие, дори и за добре свършена работа.