Renault ще използва богатото си историческо наследство за пробив в новата електрическа ера. Това стана ясно още с показването на прототипа на обновеното  Renault 5, като тогава бе подхвърлено, че се готви подобна операция и с легендаата от 1960-те 4L. С юридическата защата на дизайна намерението за възраждане изглежда все по-сериозно.  Лансирането му вече е подсигурено законово и по друга линия. Защитено е името „4ever“, което може да се се прочете на български като „4 завинаги“.

Разбира се, депозирането на рисунки и защитата на име са само първи стъпки към евентуалното възраждане на модела. Решението за това все още не е обявено официално, то може би ще зависи и от успеха на възродения  Renault 5, който вече е поел пътя си към пазара.  

Renault 4L е първото рено с предно предаване и най-дълго задържалия се модел на конвейера. Лансиран е през 1961 година, когато следвоенната разруха е преодоляна, започва масовата миграция към градовете и новите поколения имат нужда от достъпна, но и удобна семейна кола. Концепцията на тогавашния шеф Пиер Драйфус е била „blue jeans car“ – кола като джинси, достъпна, удобна и универсална –за града и селото, за млади и стари, за мъже и жени. На запад от Франция подобна машина е VW Beetle, а в самата Франция – Citroen 2 CV и AMI 6.

В каросериятаза първи път се използва голяма задна врата, осигуряваща уникален за епохата достъп до товарното пространство. Смята се, че по-нататъшното развитие на тази задна врата е довело и до първия хечбек – Renault 16.

Конструкцията е била сравнително опростена, като много от реглажите, а и някои ремонти, в духа на тогавашните шофьорски нрави са били правени от самите шофьори или от техни приятели.   Цената на Renault 4L е била около 1000 долара в тогавашна стойност. Двигателят е бил с мощност 26 к.с., която през 1975 година е покачена на 35 к.с. Разработена е и версия товарно фургонче, която показа невероятно здравина.   

Става наистина масова кола и се задържа в производство до 1994 година, като имаше производство и в бивша Югославия. Направени са над 8 млн. екземпляра. Няколко от тях влизат и в забележителни филми от времето, смятано за „златните години на френското кино“.