Европейският парламент гласува за „твърдия вариант“ на екологична политика, като се предлага до 2030-а година емисиите на СО2 от автопарка в ЕС да бъдат намалени с 40%. Предложението на екологичната комисия е било за -45%, но то все пак е сметнато за прекалено. Ден преди това шефът на Peugeot – Citroen Карлос Таварес, който е председател и на Европейската асоциация на производителите на автомобили предупреди, че  увеличение над 30% е „необмислено и прекалено бързо“,  че то е опасно за автомобилната индустрия и може да има непредвидими последици. Той подхвърли и една хипотеза за разделяне на страните от ЕС по линията производители-купувачи на автомобили, като предположи, че „против“ твърдия екологичен вариант ще гласуват евродепутатите от страните със силна автоиндустрия, за да я запазят, а „за“ ще бъдат пратениците от страни, които нямат автомобилно производство.

Поименният списък на гласуването обаче го опревергава. Европейският съюзе далеч по-сложен, отколкото изглежда по правилата на обикновенота логика. Евродепутатите са гласували повече по линия на партийната дисциплина, отколкото движени от идеята да спасяват или не националната автомобилна индустрия. В гласуването са участвали 669 депутати (от общо 750). От тях 389 са подкрепили твърдия законопроект, 239 са били против него, а 41 са се въздържали.  Еколози и социалисти по приницип са били „за“ (само 11 от 188 са „против“ ), докото депутатите от ЕНП са били разделени - 128 са против, а 59 са „за“. В по-малките групи дисциплината налага по-голямо единство. Няма данни страните-производителки на автомобили да са успели да мобилизират „своите хора“, така че и сред гласовете „за“ има германци, французи, словаци, както и сред тези „против“.  

Решението на европарламента обаче съвсем не е окончателно. Сега предстои да се намесят националните държави, като техните екологични министри ще изработят обща позиция. Тук вече се взема под внимание относителната тежест на държавите, като също е възможно да се оформят блокове и да се водят пазарлъци. Германия се обяви за един по-мек вариант с 30% вдигане на нивото на вреднии емисии, докато Франция, въпреки че е голям производител на автомобили предлага 40%. В това пък се отразяват особеностите на вътрешнополитическото им статукво и проблеми.

А целият този парламаентарен сюжет може и да е безсмислен, просто защото технологичната революция, която тече в момента до 2030-а може да разруши всякакви планове и сметки. Това пък е било изтъкнато от президента на Франция Макрон на вечерята му с шефовете на автомобилните фирми преди откриването на автосалона в Париж: „2030 е много далеч. Никой не знае какво ще ни позволяват технологиите тогава. По-важно еда видим какво можем да направим в близките 3,4,5 години.“

Разбира се, не е ясно дали това е официалната позиция на Франция в европарламентарната игра или е просто риторична фигура на един политик, който умее да се харесва на аудиторията си.