Suzuki Vitara е кола, интересна и с биографията си. Актуалното поколение бе лансирано през 2015 година, като десетилетието изтече неусетно, а моделът си остава все така младолик и ефективен от пазарна гледна точка. Тайната на дълголетието му е както в удачния, на пръв поглед непретенциозен, но функционален дизайн, така и в своевременното обновяване на техниката.

Тестовата Vitara, която осигури вносителят „Миркат“ всъщност носи последното обновяване, което бе горе-долу преди месец.  От гамата отпадна 1.5-литровият бензинов двигател DUALJET с FULL HYBRID технология и AGS автоматична трансмисия (116 к.с.). Остана само 1.4-литровият 4-цилиндров турбобензинов двигател BOOSTERJET (110 к.с.), който е модернизиран, за да отговаря на най-новите европейски норми за вредни емисии – Euro 6e-bis.

Задвижването всъщност е „мек“ хибрид, като моторът получава „подкрепа“ от мощен стартер-генератор (17 к.с., 50 НМ), работещ под напрежение 48V, като се използва тока от малка литиево-йонна батерия, играеща роля на енергиен резервоар. При работа на празни обороти, спиране и спускане се произвежда ток, който зарежда батерията, а после при ускоренията малкият елдвигател помага и намалява вредните емисии.

Моторът бе съчетан с 6-степенна механична скоростна кутия и пълноприводното задвижване ALLGRIP SELECT, което има четири режима на шофиране за различни видове пътни настилки и дава истински офроуд възможности. Тестът обаче бе основно по асфалтови пътища, където задвижването работеше само с предния мост. В тази конфигурация Vitara се представи като комфортен, просторен за габаритите си и сравнително бърз корсоувър. Въпреки височината на каросерията стоеше стабилно на пътя,  вземаше завоите уверено и без залитане, ускоряваше адекватно, без спортна тръпка, но и без досадна мудност. Една машина, с която няма да привличаш погледи, но която надеждно и комфортн ще те закара, където си тръгнал, а ако времето и пътят създадат проблеми - кал, поледица, вода – ще може да се справи с тях по-убедително от ред по-скъпи конкуренти.

Обновеното задвижване се показа и приятно, и икономично. При сравнително бързо, но не неразумно шофиране по асфалтови пътища, включително магистрали, разходът на гориво бе в рамките на 6 л/100 км. Приятно впечатление направи и актуализираното електронно оборудване – трипкомпютър, навигация, устройства за безопасност. Те стават все повече и вече са досадни. Във Vitara сега при всеки старт изникват предупреждения, които изискват шофьрът да се протегне и да потвърди, че ги е видял. Законът (най-вероятно щатски) е спазен, като формално това се прави в името на безопасността, а пък всъщност е опасно, защото шофьорът трябва да отклони поглед от пътя и да рови с пръст по тъчскрийна, при това при потегляне, когато би трябвало да е по-внимателен към обстановката наоколо. Но това не е проблем на колата, а на юридическите клопки, в които шофьорството затъва все повече.

Иначе в теста Vitara се показа като удобна, комфортна и приятна за управление машина, които,  въпреки натрупания „стаж“ има още пазарен живот. Но вече се задава и аванградният наследник. Преди седмица бе представена електрическата е-Vitara, която ще вакара японската фирма в задаващата се електрическа ера. Обаче пък дойде и новината, че „електрическата революция“ през 2035-а май се отлага с няколко години. Има още живот за добрата стара Vitara.