Citroën C3 е един от пазарните хитове на Stellantis, продажбите му вървят отлично и е взето решение за разширяване на производството, като част от него се изнася и на Балканите. За тази цел ще работи нова поточна линия в Крагуевац, в централна Сърбия.  Бившият завод на "Застава" бе закупен от Fiat през 2008 г. и модернизиран, после пък самият Fiat попадна в мегаконцерна Stellantis, което донесе нови технологии (и модели) в Крагуевац и по този заобиколен начин колите с двойния шеврон ще се правят и в Сърбия, заедно с основното им производство в Търнава (Словакия).

 Общо взето тази операция е нормална за днешния глобален бизнес, но зад нея има и една  любопитна стара интрига от миналото. Защото все пак това не са първите ситроени, които се произвеждат на нашия полуостров.

Началото на тази забравена вече история е в далечната 1959-а, когато сравнително дребният югославски производител на мотопеди Tomos  сключва договор със Citroen за едровъзлово сглобяване на коли, насочени само към местния пазар. Това не е пълноценно производство, а сглобяване по метода CKD – колите идват като набор от компоненти, които се събират на място. Тази технология се прилага доста широко в онази епоха, като с нея се изнасят производства в страни, които нямат индустриална база или достатъчно развит пазар, с нея се заобикалят валутни, идеологически или национални бариери. Чрез създаването на Tomos тогавашна социалистическа Югославия получава сравнително модерни за времето си коли, за които не харчи твърда валута, като компонентите се заплащат по различи схеми, но най-вече с бартерни сделки със зърно. По същото време в Ново место, Словения започва сглобяване и на Rеnault. От тази сравнително малка кооперация днес остана един от най-модерните автомобилни заводи на френската режия.  

По  схемата CKD няколко години по-късно и в Пловдив започна сглобяването на Булгаррено, но за наше съжаление този експеримент продължи твърде кратко.

А предприятието за сглобяване на ситроени в Копер работи по-дълго и сравнително успешно, макар че производството остава скромно като обем. Причина за това е както бартерната схема на разплащане, така и фактът, че в Югославия по това време вече действа съюзът с Fiat, от който се ражда Застава и големият завод в Крагуевац, като този завод на практика доминира в страната. Все пак словенските ситроени се радват на добър прием в различни периоди са  сглобявани 2CV, H van, Ami 8, Diana, Méhari, GA, CX, GS. Сериите са сравнително малки, като за цената и качеството се пускат и вицове, но като цяло машините се разпродават бързо и оставят добър спомен.  

Кооперацията изглежда успешна и за двете страни, но идва кошмарът, словенците успяват да направят собствeна версия върху базата на френската техника, който се опитват да изнасят в нарушение на договора. Това  предизвиква скандал и сътрудничествотото е прекратено брутално от френска страна през 1985 година. Заводът в Копер се отказва от автомобилите и преминава към други производства, а югославските ситроени остават като интересна подробности в историята. По същото време започва производство и на румънски ситроени под марката Oltcit. Заводът е в Крайова и след рухването на комунизма той се запазва, като преминава през Daewoo, за да стигне днес в модернизиран вариант до Ford Motor.    

А сега Citroen се връща в Сърбия, но бизнесът вече е съвсем различен, като мащабът и технологиите са от друга епоха. След споразумение между Stellantis и Министерството на икономиката на Сърбия, фабриката е модернизирана и може да посрещне авангардната платформа Smart Car, която се използва за електрически модели. Новият конвейер дава работа  хиляда души и се отличава с високо ниво на качество и продуктивност, благодарение на модерни, автоматизирани и роботизирани производствени линии.

 

Всичко в новия C3 е проектирано с мисъл за атрактивна ценова позиция – от семплия, но изразителен стил, през избора на индустриална локация, до въвеждането на новата платформа Smart Car и внимателно подбраното оборудване на борда. Новият C3 има за цел да превърне автомобила в достъпен символ на свобода, насочен към енергийната трансформация, без компромис с комфорта, дизайна, гъвкавостта на употреба и очакваното от клиентите в този сегмент оборудване.

 

Моделът вече е събрал над 130 000 поръчки, въпреки че се появи в търговската мрежа на Европа едва през последното тримесечие на 2024 г. До края на първото тримесечие на 2025 г. С3 е стабилно позициониран на трето място по продажби във Франция и Италия и заема второ място по продажби на електрически автомобили във Франция. 30% от продажбите на C3 от старта до момента са за електрическата версия. Производството в Сърбия допълва капацитета на завода в Търнава, Словакия.

Създаден от самото начало с мисъл за електрическо задвижване, моделът се предлага с бензинов, хибриден – осигуряващ гъвкавост и лекота на употреба – и изцяло електрически вариант с пробег над 320 км (по цикъла WLTP). Ценовата му позиция категорично се откроява спрямо класическите предложения в сегмента.