Версията Gran Coupe на втората баварска серия може да се смята за една от последните сериозни новости в постоянно разширяващата се гама на фирмата. Първото поколение бе пуснато през 2020 година, а второто – само 4 години по-късно. Това може да се смята и за успех на малко странната идея да се пусне „голямо купе на малка серия“ – то вече е намерило мястото си на пазара и даже го разширява успешно. Тази тенденция вероятно ще продължи, защото вече има и специфичен пазарен сегмент на подобни коли с остра конкурентна битка.  Gran Coupe всъщност е отговор на мерцедесовия CLA, а Audi също има подобен седан на базата на А3.

Тук може бе все пак трябва да припомним за една баварска особеност - BMW при всичкия си технически авангардизъм страда и от традиционализъм, към това я тласка не само (и не толкова) някаква фирмена особеност, колкото натискът на феновете. А специално баварските фенове са ревниви към всичко, нарушаващо представите им за фирмена класика. Затова и новостите често се посрещат, ако не с емоционално отхвърляне, то поне с недоволно мърморене, независимо, че точно смелите решения често се превръщат в пазарни успехи.

В началото на века така беше с кросоувърите (които по фирмена традиция бяха определни като SAV). Първият X5 бе посрещнат с критики, а почти веднага стана пазарен хит, в момента различните SAV покриват над 70% от продажбите на нови баварки. Горе-долу така стана и с Първата серия, с предното предаване, с дизайна на Крис Бангъл, със загубените „часовници“ на контролното табло и с много други важни и в крайна сметка успешни нововъведения.

BMW 220d Gran Coupe не само е новаторски, но и запълва една носталгична празнина в гамата. На практика „голямото купе“ на втората серия е дълго колкото петото поколение на третата серия – една от паметните европейски коли за периода 2005 – 2012 година, влязла дълбоко в сърцата на баврските фенове. Тя бе не особено внушителна, но красива и стремителна като дизайн, бърза и стабилна в завоите, носеща и характерната тръпка на задното предаване. След нея обаче „тройките“ пораснаха значително, станаха по-авторитетни, по-масивни, луксозни и комфортни, но пък позагубиха тръпката си. 

Двойката Gran Coupe се връща към размерите и очарованието на стремителния баварски компактен седан, като на практика предлага удобството на семейна кола, съчетано (донякъде) с тръпката и с класическата естетика на една триобемна баварка. Това си личи и от пръв поглед.  Дължината е 4,54 м, широчината  е 1,80 м., а височината 1,44. Пропорциите са на спортен по излъчване, но и функционален,  аеродинамичен, но и просторен седан, макар че задната част напомня донякъде на лифтбек. Интериорът има достатъчно простор за 4, че и даже за 5 пълноценни пътнически места, а багажният обем е 360 литра. Тук има особеност, защото подът на багажника е повдигнат заради батерията на хибридната система. Чисто бензиновите версии имат по-голям багажен обем от 430 л, но това са само две от версиите в моделното семейство.

Тестовата машина носеше и друга носталгична тръпка – под предния капак бе монтиран двулитров дизел с мощност 150 к.с., който бе съчетан в хибридна схема със стартер-генератор, вдигащ системната мощност до 163 к.с. Разбира се, конете можеха да са и повече, но в случая фирмата е спряла до 120 кВт, които са фискална бариера в много страни по света.  И тези коне са напълно достатъчни, за да дадат не просто отлична динамика на гранкупето (0-100 за 8 сек.), но и да възпроизведат тръпката на типично баварските, нервни, вдъхновяващи ускорения. А разликата е,  че тук те идват от предните гуми. Предното предаване е така регулирано, че при нормална скорост то почти не се усеща. При по-стремително влизане с газ в завой, обаче от гумите идва натиск към волана, който издава, че машината е „теглена“ от предните гуми, а не е тласкана от задните. Това може и да подразни запалянковците на фирмата, то обаче е само усещане и  не води до нищо опасно за колата, дори напротив, предното предаване си има свои предимства, но все пак тръпката се губи и това прави впечатление -  поне докато се свикне. Иначе „гранкупето“ е отлично балансирано и е не просто бърза, но и стабилна, както и приятно послушна кола,  дори и при напрегнато шофиране.

А като се забрави за интригата с предното предаване, се открива и очарованието на добре уравновесения стремителен седан. С нещо той все пак напомня и за стегнатите, бързи  компактни баварки, които от 1975-а година бяха истинските знаменосци на баварската идея.

Интериорът също прави впечатление – но не със спомени за старите тройки, а най-вече с авангардизма си. Естествено, той е екологичен и вече в него няма нито кожа, нито дърво. Пласмасите обаче са висококачествен, приятни за погледа и на пипане и атмосферата е приветлива и уютна с добявка на ефектни светлинни трикове. Ергономията е изпипвана внимателно, така че и на дълъг път колата е удобна и комфортна, а шофьорът се радва на позиция като на пилот, а от седалката си той може не само да следи, нои да чувства динамиката на колата. Той получав цялата ниформация за машината на два дисплея пред него, както и на хедъп дисплей, воланът е изклйючително удобен и стегнат, автоматикът сменя скоростите умно и гъвкаво, така че рядко има нужда да се посяга към „перцата“ на волана. 

И километрите се отмятат неусетно. Тестът бе сравнително дълъг – до Кавала през Банско и обратно с мотаене из интересни места, като в края средният разход беше от порядъка на 5 л/100 км. Общо бяха навъртяни 853 км, като накрая оставаше бензин за още 158 км. Сиреч – с един резервояр съвсем реално могат да се изминат малко над 1000 км.  В пътешествието участваха 4-има възрастни (един от които възпълничък) с прилично количество багаж, вярно -  магистралните участъци по пътя, коиот вдигат разхода,  бяха сравнително малко, това също е помогнало за икономичността на пътуването.  От друга страна обаче километрите бяха изминати ссравнително бързо, но не и с опасна скорост.  И баварката се представи достойно за емблемата си, като добави и уодволствието да отмяташ много километри без да спираш за зареждане. Но това все пак бе второстепенно удоволствие. По- важното бе лекотата с която се отмятаха километрите, комфортъ на пътуването и удоволствието от пътя. И от шофирането, разбира се. И то, за съжаление,  не е евтино. Дизеловата версия със 163 к.с. и 7-степенен автоматик започва от 40 622 евро, но при поръчката на конкретна кола цената обикновено набъбва неусетно.

 

  

BMW 2 Series Gran Coupe
Двигател	2 литров 4-цил + стартер-генератор
Батерия	1,4 кВтч
Мощност	163 к.с.
Въртящ момент	400 Нм
Ускорение 0-100	8 сек
Максимална скорост	180 км/ч
Разход на гориво	При теста,  около 5 л/100 км
Размери в мм.	4540/1800/1440
Цена	От 40 хил евро