Toyota и Mazda обявиха, че ще строят съвместно нов завод в САЩ, но покрай него стана ясно, че всъщност двете фирми се обединяват в нещо като съюз, скрепен от взаимна размяна на акции, както и от доста далеч отиващи планове за обща дейност. На практика това е консолидация на една могъща част от японския автомобилен бизнес, предизвикана най-вероятно от задаващите се бурни времена за автомобила. Конкретните числа са сравнително скромни. Toyota получава 5% дял в Mazda, която пък реципрочно ще контролира 0,25% от Toyota. Числата не говорят за равноправие, но то и всъщност е невъзможно когато разликата в мащаба е толкова голяма. Формално и двете фирми запазват независимостта си, но ще трябва да се съобразяват една с друга. И понеже реалната сила е на едната страна, другата ще трябва да се съобразява повече. Най-важното в случая обаче е, че ги обединяват общи интереси. Те ще циментират и дружбата им.

Засега е обявено, че ще действат съвместно в пет основни направления. Първото е общият завод за 300 000 коли годишно в САЩ (на стойност 1,6 млрд долара), който трябва да е готов до 2021 г. С него Toyota прави сериозна услуга на Mazda, тъй като досега тя нямаше собствени производствени мощности в САЩ, а при президентството на Тръмп това я прави уязвима за политически натиск и негативна пропаганда. Между другото - президентът на САЩ лично и малко по детински изрази радостта си от тази инвестиция в Twitter. Второто важно направление е разработката на електромобили и тук на пръв поглед Mazda отново е облагодетелствана, защото реално Toyota има големия потенциал за разработка на новите технологии, а Mazda може да е полезна с дребни приноси в конкретни области на софтуера и комуникациите, които пък са ключ към автомобилното самоуправление. Ползата тук е по-скоро в синергията и разпределянето на задачите, като Mazda ще поеме товар, съответстващ на по-малките й възможности, а ще се възползва от цялостните разработки. Освен това двете фирми си разменят производствени мощности, като Mazda прави малки коли за Toyota в Мексико, а Toyota връща тази услуга с баничарки в Япония. По този начин те се допълват на различните пазари – кой където има нужда.

В последните години, без много шум Toyota постепенно обраства с подобни съюзници, които и позволяват да увеличава както цялостния си потенциал, така и пробивността си в определени райони и направления, без да се ангажира пряко. Днес под могъщата й сянка са наредени още Subaru, Suzuki, Isuzu и Daihatsu – Hino. Без да има формално обединение, те всъщност действат заедно, допълват се - където е възможно и полезно и във всеки случай – не си пречат.

„Toyota стяга връзките с Mazda докато фрагментираната автоиндустрия на Япония се сплотява в три лагера около „Голямата тройка“: Toyota, Nissan и Honda. Тези партньорства за жизнено важни за малките производители в един бизнес, където размерът има значение повече от всякога, отчасти за да се покриват растящите разходи за нови технологии...Натискът от Силиконовата долина за системи за автономно шофиране ги прави още по-нужни“, написа Automotive News по този повод. „В миналото конкуренцията между автомобилните фирми бе за продажби ...Сега ние се сблъскваме с нови конкуренти като Google, Apple и Amazon…Затова и за нас става все по-важно да придобием нови партньори“, каза директно Акио Тойода на пресконференцията. Май отново на дневен ред излиза овехтелият „динозавърски“ принцип „Големият е витален“.

А не е само Япония. Обединението на PSA с Opel също може да се погледне от подобен ъгъл, както и въобще сложните маневри и интриги, които пък се водят в европейския автобизнес. Renault-Nissan също набъбна с добавките на АвтоВАЗ и Mitsubishi. И двете в момента донасят повече проблеми, отколкото ползи, а ВАЗ определено си носи само загуби, но големият майстор на глобалните игри Карлос Гон очевидно знае за какво му трябват. Алиансът е стъпил здраво в Япония, Европа, Русия и САЩ и ще може да маневрира при задаващата се глобална буря. Технологичните трусове могат да идват отвсякъде, както от големи, така и от малки и гъвкави фирми, но реално само големите могат да налагат правилата на играта.

Немските фирми винаги са умеели да си сътрудничат по определени въпроси, докато се конкурират по други, а напоследък сътрудничеството им е засилено до степен, че бяха обвинени в картелиране. Разбира се, в тези обвинения има долнопробни юридически и пропагандни спекулации, но те почиват върху факта, че нуждата от обединяване на усилията е надвиснала над Щутгарт, Мюнхен и Волфсбург и ги кара да търсят координиран отговор на новите предизвикателства – независимо дали преминават или не тънката и неясна граница между „споразумение“ и „заговор“.

И накрая – чрез паяжина от обединения, съюзи, заговори и споразумения, току-виж се стигнало и до откровено изкристализиране на същността на сегашния проблем, който изглежда като нова интрепретация на вечния сблъсък „стари“ срещу „млади“. По-точно – на познатите автомобилни фирми срещу пробивните новобранци от Силиконовата долина. В такава ситуация има избор между два типа промени - или смели реформи или революция. Сиреч – или „старите“ ще направят каквото трябва, спасявайки каквото може, или ще ги връхлети бурята на „младите“, която може да разтърси всичко, а тях – да отнесе. В политическата история рядко мъдростта на старите е възпирала порива на младите, дали пък в икономиката е по-различно. Там все пак действат рационални и предвидливи хора...