C4X e по-своему уникален автомобил. Технически произхожда от кросувъра С4, но изглежда по-скоро като умалено копие на представителната лимузина С5Х. А на всичко отгоре не влиза в нито една от съществуващите формули – не е чист кросоувър (каквото и да значи това), не е и кросоувър-купе, каквито вече има доста. Различен е, може би защото е Citroen, а в гените на тази фирма оригиналността е издигната на пиедестал. И тук оригиналното е във формулата на каросерията, която може да се определи като... кросоувър-седан. А ако се дистанцираме от английското crossover, можем да използваме някоя френска дума за смеска – примерно „меланж“. Звучи малко непривично, но като се замислиш – все е вярно.

Във Франция обаче определят С4Х официално като berline surelevee (повдигнат седан). И тук може да се спори. Разбира се, не е чист седан, защото третият обем с багажника не е визуално отделен и се вписва в понижаващата се линия на покрива. А и колко да е повдигнат – пътният просвет е 16 см, което може и да е височко за немските магистрали, но за нашите пътища е нормално, даже превъзходно решение – благодарение на него си караш спокойно по нагънатия асфалт, минаваш плавно (благодарение и ситроеновското окачване) над недодялано направените гърбици и през изненадващите дупки в асфалта.

Вярно, може би скоростната стабилност страда от по-виския просвет, но това е Citroen все пак. За него основен е комфортът на пътуването, удоволствите да потънеш в превъзходните седалки, а не да очакваш същите седалки да те заклещят в прегръдка и да те предпазват от центробежно приключение в завой със свирещи гуми. Разбира се, има си и причина да го наричат „седан“. Багажникът конструктивно е отделен от каросерията и си има капак. Отворът е сравнително тесен и нещо чудно скоро да се появи модификация с пета врата отзад, която е доста по-функционалана от капака на отделен багажник, но пък ще смени самата формула на каросерията и от уникалната berline surelevee ще се превърне в банален, макар и голям хеч. А ако се загледате в силуета, може и да ви хареса - заради леката асиметричност, която се получава от изтегления багажник.

Отвътре  C4X печели от новаторската си формула. Дължината спрямо хеча С4  е увеличена с 24 см (до 4.60 м).Просторът около задните садалки е предостатъчен,  както и този около предните. Може би и шумовете, които проникват отзад са по-малко в сравнение с хеча С4, но това трудно може да се прецени без директно сравнение. А пък и двете всъщност са модерни коли с добро обезшумяване.  

C4X може да бъде определен и с друга френска дума за тип автомобилна каросерия – лимузина. Между другото седан, берлина и лимузина имат общ произход – това са видове каляски, (или файтони) от конското минало на индивидуалната мобилност, които в началото на ХХ век стават автомобилни каросерии. Лимузината е като седан, само че по-голяма и по-комфортна.  Ами то такъв е С4Х. Достатъчно е да седнете в удобните кресла, за да почувствате духа на лимузината, тази кола не подтиква към бързо каране, защото нормалното движение с нея е приятно. А след като няма да си играете с рязко подаване на газ, високитя пътен просвет няма да ви дразни а напротив – ще го примете като предимоство, защотно ви позволява да плувате над пътя. А в България той  наистина си е предимство, защото просто не мислите за неравностите и и дупките по асфалта, а и комфортното ситроеновско окочване не ви напомня грубо за тях.

Тестовата кола бе бензинова, с 1,2-литров трицилиндров мотор с мощност 130 к.с., който се показа напълно достатъчен за 4,6-метровата лимузина. Тя се носеше уверено по магистрала, ускоряваше достатъчно  пъргаво в напрегнато градско шофиране, а в края на пътя, с дълги магистрални участъци, отчете среден разход на гориво   6.4 л./100 км. За сведение - пътуването бе до Бургас и обратно и ситроеновата лимузина се справи не просто приятно с отмятането на многото километри, но го направи и сравнително икономично. Моторът е съчетан с 8-степенна автоматично скороста кутия, за която бяха предвидени и перца на волана за ръчен избор на предавките. От тях по-скоро нямо нужда. – автоматът се справя превъзходно с менажирането на върящия момент, а и самата кола сякаш не предизвиква към скоростни упраженения, към напрагане на нервите и бързане. Ако все пак се наложи – справя се убедително и с това.

Има, разбира се, и недостатъци.  Багажникът е огромен, но отворът към него е сравнителон малък и подреждането при семейно пътуване може да изисква съобразителност и определени навици. Контролното табло е малък дисплей, на който е изнесена само най-необходимата информация. Той е добре видим зад волана, а отстрани е по-големият дисплей на трипкомпа. Неговата графика е прекалено изискана и затруднява зрението, а това може да е досадно, когато трябва де четеш и да се ровиш в менютата.  Картата на навигацията обаче е достатъчно четивна, като за по-високите версии  е възможно да се монтира и хедъпдисплей.  Управлението на климатика е поверено на старомодни кръгли бутони, с които се работи лесно. А под тях има малка приятна хитринка – място за индукционно зареждане на телефон. А над жабката има хитрумен плот, в който може да се монтира таблет и пътникът да си гледа нещо – примерно филм. Седалките са един от плюсовете на колата – удобни, комфортни, сякаш поглъщащи тялото, но без да потъваш в тях.

С4Х изпълнява и друга важна роля – той може да бъде „достъпната“ лимузина сред продукциятана Stellantis. В момента се предлага версия с ръчни скорости и мотор от 100 к.с., която струва под 40 хил. лв.  Тестовата машина обаче бе с бензинов Puretech мотор с мощност 130 к.с. и тя отива над 50 хил. Вече се предлага и чисто електрическа версия, с пробег с едно зареждане 360 км.  В гамата е включен и дизел с мощност 130 к.с., който отчита разход под 5 л/100 км.

Новият „повдигнат седан“ се предлага и с богат набор от електронни помагащи устройства. Сред тях заслужава да се споменат адаптивният круиз контрол, автоматичното спазване на лентата за движение и поддържането на дистанция спрsмо предната кола. Благодарение на тях на практика по магистрала колата може да се движи сама, но шофьорът все пак трябва да държи ръка на волана. Има и камера за заден ход, предупреждение за умора на шофьора и доста други, чието изборяване е безсмислено.  По-важното е, че „повдигнатият седан“ връща нещо от очарованието на Citroen – вкусът към оригинални решения и специфичния стил. А те стават все по-важни в днешната епоха на все по-тотално техническо унифициране на колите.