Еманюел Макрон ще предложи в цяла Европа да се въведе горна граница за шефски заплати. Това изявление е част от оспорваната битка на френските президентски избори, които ще се рашат тази неделя. Разбира се, Макрон не може да наложи подобен таван в целия ЕС, но пък тази изява вероятно ще му донесе популярност за момента, в който французите ще се разходят до урните.

 Те не обичат шефовете, дори и когато са наистина успешни. Карлос Таварес например влезе в зъбите на общественото мнение с  19 млн. евро заплата, които е спечелил миналата година (компенсациите в акции са много повече, но в агитацията за изборите очевидно не се броят, защото се получават по-късно).  А той успя да създаде и укрепи Stellantis и да го изведе на печалба въпреки поредицата от кризи, сполетяла световната икономика и в частност – автомобилния бизнес.  

Всъщност заплатата на Таварес е малка в световен мащаб. Мениджъри от подобен кабилър и с такъв актив в САЩ (или дори в Германия)  печелят повече и обществото не просто приема, но и се радва на това. Във Франция също приемат многомилионните доходи на футболисти, например, но към шефовете изпитват класови чувства в марксистки смисъл. А част от проблема е и в това, че Stellantis е регистриран в Холандия, където няма класова завист, а Таварес  може да избягва високите френски данъци върху доходите си. Всъщност става дума за доста оплетен казус на глобализацията, защото той ръководи огромен бизнес и в САЩ. И Макрон естествено не може да отменя щатските закони, но пък може да каже нщо предиброно по този въпрос.