Дъждът бе от най-досадните – ситен, но почти непрестанен, с периодични усилвания. За да стоиш под него трябва да си ангажиран с нещо, което наистина обичаш и на 27 май пред храма „св Александър Невски“ се бе концентрирала, разхождайки се хаотично, много и истинска любов към техниката и историята, привлечена от традиционния спасовденски ретросъбор на стари автомобили. В това, че собствениците им бяха посветили съботния ден на увлечението си, няма нищо чудно. Щом поддържаш олдтаймер, значи си и доказано обсебен и дъждът няма да те спре, ако искаш да го разходиш и покажеш. По-интересното е, че около колите под дъжда се мотаеха и много несобственици, които при това демонстрираха както жив интерес, така и доста висока компетентност.

А в разговорите, разбира се,  се промъкваше носталгия – но не от типа на пенсионерските жалби по отминалата младост, а  по-интелигентна, свързана с нещо, което наистина все повече липсва днес – даго наречем „душата на автомобила“.  Естествено, че никой не знае каква точно е „душата на една машина“, но в тези разговори я имаше и тя се криеше в разликата между безличието и индивидуалността.  Точно по този параграф старите, пушлявещи, дрънкащи, прегряващи и спиращи по средата на пътя машини са по-привлекателни от съвършенството на новите, които на практика са почти еднакви, разпределени по сегменти, налагащи сходни размери и дизайн, под който се крият и части от общи глобални доставчици.  Не случайно някога колите си били приемани като членове на семейството, които при това създават проблеми и искат немалко грижи. Вярно, всички са вършели сходна работа,  но са имали и нещо като свой характер – с предимства и недостатъци, с национални и фирмени особеност, които днес са все повече замазани от унифициращата всичко глобална конкуренция.