„Неоседан в сегмент D“ – така бе определен Citroen С5X при представянето му в България. А може да се каже и „неокомби“,  че даже и нещо като “преходен кросоувър“. Тази терминологична неопределеност показва, че всъщност имаме работа с един истински Citroen – фирмата, която не се влияе от стереотипи, която винаги е търсила - и често е намирала - свои оригинални решения. А при С5X този характерен ситроенов стремеж си личи още от пръв поглед – той не се вписва в нито една от съществуващите формули за автомобил. Дълъг е като семеен седан (4805 мм), но пък е по-висок (1485 мм) и с повишен пътен просвет (194 мм), обаче не толкова, че да го наречеш „кросоувър“.

Силетът е обтекаем, с дълга, снижаваща се линия на покрива, която не го прави седан, но не е и комби, а пък някак не върви да го наречеш „хечбек“ или „лифтбек“. И за да се избегнат недоразуменията, може да се нарича просто „лимузината на Citroen“. Не че отговаря на някакъв днешен стандарт за доста неопределеното понятие „лимузина“, просто думата е авторитетна и френска (изначално е означавала каляска от областта Лимузен), а и мястото му във фирмената гама е подохдящо – на върха. Там където са се подвизавали легенди като DS, CX, XM и неотдавнашните С5 и С6.

Традиционно това са семейно-представителните модели на Citroen, оставили ярка диря не само в историята на автомобила, но и в политическата история на Франция. Всъщност, ако го нямаше сегашният бранд DS, който поема високия лукс и моторизирания авторитет в рамките на PSA, този С5X можеше да бъде следващата кола на Президента на Франция. А това пък би го вписало и в една друга славна поредица, която започва през 1955 със Citroën 15/6 H Limousine Franay,  преминава през епохалния DS, спасил живота на генерал Дьо Гол в най-добре организирания от 15-те атентата срещу него, и през авангардисткия XМ, любимата частна кола на президента Франсоа Митеран - онзи, който преди 33 години донесе първия полъх на „Вятъра на промяната“ у нас.

Citrоen e такава фирма – традицията ѝ е толкова богата, ча какъвто и нов модел да пуснат днес все може да се свърже с някаква наследствена линия, оставила следа в миналото му. Лично на мен С5Х все пак ми напомня повече за свеобразния ХМ, отколкото за епохалния DS. Визуално заради извивката на поясната линия при прехода от задната врата към багажника, заради третото странично стъкло и спойлера на капака на багажника, а в интериора – заради особено изпипаните седалки и сравнително меката, комфортна возия, която точно при ХМ бе ненадмината в края на миналия век.

И все пак да не забравяме - наследството е в миналото, а днешните коли са продукт на модерни споделени платформи и общи технологии. Така че C5X реално не е уникален, просто изглежда различно, а технически е братовчед на машини като новия Peugeot 408 и авторитетния DS9. Изграден е върху общата платформа EMP2 на Stellantis, която го обединява и с доста кросоувъри, както и с компактни и семейни модели на Opel, Peugeot, Citroen, че  дори и на Toyota. Задвижванията, а и електронните устройства в него, също са познати от други модели, но тук все пак те са оформени, съчетани и настроени по специфичен начин, които ражда една особена кола със свой стил, характеристики и усещания – както на шофьорското място, така и на задната седалка.

От маркетингова гледна точка С5Х се впуска в една доста трудна битка. Сегмент D напоследък е със спадащи продажби, на си остава претоваран с авторитетни и амбициозни модели. Списъкът на потенциалните конкуренти е доста впечатляващ. Ако немският премиум на Audi, BMW и Mercedes все пак изглежда по-високо, то машини като Ford Mondeo, Peugeot 508, Opel Insignia, Skoda Superb, и Volkswagen Passat могат да се притесняват от необикновения „неоседан“ на Citroen. И може би точно зароди жанровия „меланж“ и кросоувърната си „добавка“ С5Х не само се отличава визуално, а и в нещо ги надминава – примерно с вътрешния простор, особено около задните седалки. Иначе, от естетическа гледна точка, C5X не е нито екстравагантен, нито дори предизвикателен, въпреки оригиналата си концепция. Профилът му е обтекаем, пропорциите са уравновесени и въпреки високия просвет като цяло колата изглежда различна, но убедителна -  елегантна, авторитетна, стъпила стабилно върху големите си гуми (720 мм), с добавен акцент и на всъдеходна суровост. Отпред фирмената индивидуалност е подчертана от впечатляващи шеврони и от >-образната форма на светлинния подпис.

Интериорът също е интересен и малко свеобразен. Каросерията е необикновено просторна, а петата врата отзад (задвижвана с електрически механизъм) му дава реално и практичността на комби. Просторът около задните седалки е като на истинска президентска лимузина. Някои решения се набиват в очите – примерно сравнително малкото контролно табло, което в съчетание с отличния хедъп-дисплей дава цялата необходима информация пред погледа на шофьора, необикновено удобните седалки, благодарение на трипластовата структура, покрита със специална пяна с ефект на раздуване. Електрическите седалки имат 8-степенно регулиране, както и масажна функция. Около шофьора и пътниците са разположени 13 места за подръчни неща с общ обем 29 литра

Материалите заслужават специално внимание – съчетават се качествени тъкани и кожа, меки материи за подлакътниците и конзолата, изискани декорации. Сядането зад волана носи и нешо от удобството на някогашния ХМ - то идва както от седалките, така и от ергономичното разполагане на уредите за управление, а и от непривичния изглед на някои от тях.

Под предния капак могат да се монтират два класически мотора (бензин) и едно хибридно задвижване, всички съчетани с осмстепенен автоматик.  Бензиновите мотори са с мощности 130 и 180 к.с., а върховното хибридно задвижване има системна мощност от 220 к.с. Именно то бе и на разположение за тест при представянето на модела от София Франс Ауто.

 

Топлимузината на Citroen впечатлява не само очитe, но радва и другите сетива. Обезшумяването е перфектно и акустичният комфорт в лимузината е наистина на високо ниво. Тя е запазила и особената ситроенова плавност - каросерията сякаш се носи над пътя - която някога бе запазена характеристика на хидроактивното окачване. Конструкцията сега е различна, но усещането за летящо килимче е запазено. Машината не просто поглъща и филтрира неравностите, но сякаш преминава над тях без да ги забележи.

Това се дължи най-вече на технологията Citroen Advanced Comfort на активно окачване, при което електронният контрол се съчетава с двойни хидравлични ограничители, а амортисьорите могат да работят по два различни начина в зависимост от натоварването. Настройките на окачването и на двигателя могат да бъдат променяни в зависимост от пътя, целта на пътуването и настроението на пътниците. Мекото окачване може да стане и доста по-твърдо, а самата кола – по-напрегната и спортна. Шофьорът има възможност за избор между 4 режима Hybrid, Comfort, Electric и Normal като за всеки от тях има различни характеристики на работата на двигателя и окачването.

Особено внимание заслужава режимът Electric (естествено - само при хибрида), при който колата се движи изцало на ток. Литиево-йонната батерия е с капацитет 12,4 кВтч и тя може да осигури самостоятелен електрически пробег до 55 км. със скорост до 135 км/ч. За мнозина това е достатъчно, за да покрият дневните си нужди и по този начин те могат дълго време да не емитират нито грам СО2. Пълното зареждане на батерията от обикновен домашен контакт става за 7 часа, а от Wallbox – за два часа. На практика това означава, че батерията може да се зареди с евтин ток през нощта и с него тя да измине дневния трафик – отиване до работа и обратно, заедно с мотаенето до магазини или училище – само на евтин ток. Освен това при движение на електричество има специален режим Brake, при който всяко спиране или дори само дърпането на крака от газта, рекуперира по-голямо количество еленергия. По този начин спусканията не само са безплатни, но и всъщност зареждат акумулатора. А при по-дълги пътешествия все пак се налива и бензин. Елоктродвигателят е с мощност 110 к.с. и сам дава приемлива динамика на машината. А системната мощност на задвижването, заедно с бензиновия 1,6-литров мотор е 225 к.с. и обединени, те могат да превърнат лимузината в истински болид. Но сякаш тя самата не подтиква към това. Просторната и комфортна машина  не провокира към спортни страсти, а повече към спокойно „отмятане“ на километрите – към удоволствията на истинските ваканционни пътешествия, когато не бързаш, а се наслаждаваш на пътя. Разбира се, това не значи, че френската лимузина е бавна или мудна. Ако бързате – просто сменяте режима и тя ще стане пъргава, нервна, стегната. Ако наистина бързате – тя ще ви достави навреме, но в края на такива епизоди често се питаш – а за какво пък беше цялото това напрягане, можеше да стигнем и с по-малко нерви.

Естествено, като флагман на една модерна фирма, C5X не е подминат от наплива на всевъзможните електронни устройства за самоуправление, свързаност, развлечения, безопасност и комфорт. Списъкът им е безкраен, а работата им – хм.. за мнозина от опитните шофьори тя е по-скоро безсмислена, но те вече са задължителна част от играта на бизнеса и стават все повече. В тестовата кола сякаш бяха включени всичките (панорамен покрив, перфектно аудио, разпознаване на пътни знаци, адаптивен легулатор на скоросттта, самостоятелно придържане в лентата, 4 камери, автоматични фарове, цветен хедъп дисплей, навигация с гласово разпознаване, USB в подлакътниците за пътниците отпред и отзад и много други. Това бе надуло цената й до 102 хил. лв. По-базовите версии с бензинов двигател са два пъти по-евтини. Така че новата „лимузина на Citroen“ все пак не е прекалено елитарна. Ако на Макрон му хремн, то ще го представя достойно по Шанз Елизе, но може да влезе и в доста по-масови, демократични гаражи. И навсякъде да напомни за вечниястремеж на Citroen за съчетаване на модерни технологии с оригинални решения.