Култивираният Cactus

/ Изпитател

Той вече не е толкова самобитен, но е далеч по-удобен. И попадна в интересна компания

Еволюцията на Citroen Cactus е може би нещо уникално в съвременната автомобилна конюнктура. Той бе роден като радикален порив за разчупване на стереотипите, неподражаем псевдокросоувър, смело и забавно предизвикателство към статуквото и традицонализма. С нещо напомняше легендарния 2CV – олекотен, практичен, симпатичен и най-вече оригинален -  в стила, който  Андре Ситроен е вкарал в гените на фирмата си. Хм, а може би пък беше и прекалено оригинален. Предизвика интерес, събра аплодисменти, но пазарът си се движеше в гълфстрийма на кросоувърите, а той остана някак настрани от него, като не се вписваше и в течението на традиционните автомобилни добродетели и сегменти. И като не успя да промени пазара, Cactus сам се пригоди към него, което което в крайна сметка е признак на виталност и  интелигентност. Между другото и името му го задължава да се справя с неблагоприятни условия и враждебна среда.  В природата кактусите са образци за оцеляване в трудна среда.

Всъщност за трансформацията на Cactus имаше и едно донякъде случайно съвпадение на обстоятелства, което му помогна на третата година от живота да се промени радикално и да намери ново местенце в пазараната джунгла. След лансирането на C3 Aircross и решението за спиране на производството на компактния С4, вътрешно фирмената конюнктура се промени и Cactus ловко се препозиционира, така че да не пречи на хитовия кросоувър и едновременно да запълни празнината, оставена от стандартния компактен модел.

Една сложна маркетингова операция, която бе направена с финес и лекота, макар и с известни жертви. Cactus трабваше да загуби голяма част от „бодлите“ си (оригиналните нестандартин решения), за да се впише в мейнстрийма на компактните коли. Операция, която може да се обяви и за „култивиране“, ако се използва биологичната терминология. А от пазарната гледна точка по-скоро бе пригаждане към вкусовете на момента.  Промяната е най-видима чрез прословутите Airbumps, които украсяваха странично първия Cactus и го предпазваха от ежедневните паркингови одрасквания. Те се свиха на размер, вътрешното оборудване бе променено, много от оригиналните решения в него бяха „банализирани“  и доближени до стандартния  комфорт за компактните коли.  

Ето го и него – култивираният Cactus. Бодлите, всъщност каквото е останало от тях, са повече декоративни, макар все така да го отличават. Фамозните Airbumps от могъщи странични протектори са редуцирани до малки декоративни ленти над праговете – там, където по традиция има повече замърсяване и драскотини. Вече не е псевдокросоувър, а си е компактен модел.  Останал е по-малък на габарити (дължина 4,17 м) от днешните стандарти на Golf-класата (4,25 – 4,30 м.), но все пак предлага сходен вътрешен простор и комфорт. Има, разбира се и разлика, но тя се крие под каросерията.

 

На външен вид е повече С4 отколкото Cactus, а под ламарините е обратно. Построен е върху платформата PF1, която е в основата на градските модели и на малките кросоувъри на PSA (Peugeоt 208 и 2008. Citroen C3 и C-Elysse). Тя е проверена във времето, усилена и модифицирана, така че сега осигурява необходимата здравина, но дава икономия от 200 кг спрямо стандартния С4.  След трансформацията каросерията напуска кросоувърния стил, но остава малко по-висока, като пътният просвет е 178 мм. Това не го прави пълноценен кросоувър, но му дава повече увереност пред легнали полицаи, дупки, неравности, че и при отиване на пикник. За България са характерния балкански релеф на пътната настилка, подобен пътен просвет е предимство, още повече, че новаторското окачване дава отлична пътна стабилност на висока скорост, съчетан с комфорт по неравностите.  

В интериора „бодлите“  също са „култивирани“. Предната седалка – диван, е заменена от две отделни, при това много удобни седалки, изпълнени със специална пяна, приемаща формата на тялото и разпределяща по-добре неговото тегло. Между пищно изглеждащите седалки е ръчната спирачка с нормална форма (за разлика от предишната), а скоростният лост си е типичен скоростен лост, с малко странна ромбовидна  „топка“ отгоре. Воланът е удобен, резнат отдолу, като върху него с добре напасвани и чувствителни копчета е изнесено управлението на аудиоуредбата и круиз-контрола. Жабката обаче е запазила своято особена форма, като капакът й се повдига нагоре и е покрит със специални „пъпки“ които позволяват там да се постави и задържи нещо. Тя е огромна на размер и много функционална, което констнруктивно е станало възможно заради монтирането на еърбега в тавана.

Запазено е сравнително малкото контролно табло зад волана. То показва само най-основната информация за пътуването – скорост, гориво, изминати километри, докато трипкомпютърът и управлението на различните функции, заедно с навигацията и аудиоредбата, са изнесени на по-голям дисплей над централната конзола. Това е едно от хитрите кактусови решения, останали и в „култивирания“ вариант. Най-важните данни са пред погледа - без разсейване от второстепенните подробности.  Лично за мен все пак е непривично да няма оборотомер, просто защото съ свикнал да хвърлям по един поглед към него - повече по навик, отколкото защото действително се съобразявам с оборотите  при нормално шофиране. За мнозина обаче тази информация е по-скоро отвличаща и „минималистичната“ концепция на Cactus е удобна за тях.

 Запазено е и решението със стъклата на задните врати, които са лишени от механизъм за свалянето им, а могат просто да се открехнат от задния край. Това е по-скоро умно. При подобно открехване се постигна добра вентилация без завихряния в купето. А иначе отварянето на задното стъкло, особено на висока скорост, често е причина за скандал в колата и е особено дразнещо за шофьора. Дръжките на вратите са все така оформени като кожени колани, не изглеждат някак по-луксозни от пърованачлните, вече това е повече декортивно и оригинално, отколкото икономично решение.  Списъците със стандартно идопълнително оборудване са доста пълни. Предлага се какво ли не - навигация, панорамен покрив, пълен списък електронни шофьорски помощници, камера за задно виждане, наблюдения на мъртвия ъгъл, помощник за стартиране по наклон и т.н. Всъщност списъкът е наистина дълъг и по-голямата част от тези устройства са в различни стандартни комплектации. Естествено това е избор, който се отразява и върху цената.  

В крайна сметка „култивираният“ Сactus става нещо като градинско цвете – има си остатъчни бодли, но те са по-скоро допълнителна екзотика, отколкото защита. Промененият модел се вписва съвсем нормално в сегмента на компактните коли, заменя пълноценно С4, но  го прави малко по-оригинален и нестандартен, без да го ощетява от гледна точка на комфорт и удобство. А това пък го доближава до „духа на Citroen“. От чисто техническа гледна точка Cactus e модерна и приятна за управление и возене кола.

Тестовата версия бе от върховата част на гамата - оборудвана с 1,2-литров авангарден бензинов турбо двигател с мощност 130 к.с. Неговата пъргавина и гъвкавост даваха приятни ускорения и динамика, а на дълъг път - и радваща сърцето икономичност. Пътешествието до Ямбол и обратно, в по-голямата си част по магистрала, бе изминато със среден разход 6,7 л/100 км. при средна скорост над 130 км/ч. И ако на дългото и скоростно пътешествие бензиновият мотор се представи достойно, но без да се натрапва, то окачването заслужава специално внимание и адмирации. Великата хидроактивна традиция на Citroen сега е възродена с новаторската технология Progressive Hydraulic Cushions. Става дума за специални хидравлични буфери, монтирани в амортисьорите, които погасяват енергията на по-резките удари, но не пречат на плавните движения. Това ще рече, че комфортът на возията се запазва, но машината се справя много по-добре с неравности, бабуни, дупки. Излишно е да се казва, че за България това е особено важно.   По принцип подобна система с хидравлични буфери е разработена и се използва в автомобилния спорт, където е особено ефикасна за ралитата, но в България вършеше работа и по нагънататите магистрални участъци.

Така че „кулитвираният“ Cactus се е вписал удачно в новата си роля на компактен модел. Той дава привичната за  т.нар. Golf-класа динамика и комфорт, но запазва и част от спецификата си в един типично ситроеновски стил и това го прави по-интересен,  без да го ощетява от гледна точка на функционалността. А като истински Citroen носи и тръпката на оригиналостта – както си пролича и от срещата му с кукерите от с. Вресово. Тя се случи по времето на маскарадния фестивал в Ямбол. Наобиколиха го  като атракция, надзъртаха вътре, поиграха около него по старата си традиция - за да го предпазят от лоши срещи.  То като се замислиш и кукерите, подобно на Cactus са преживяли съдбовна транформация. Някога маската им е давала ореол на магическа сила, днес никой не смята сериозно, че те отблъскват злото или носят плодородие, а ентусиазмът към игрите им нараства. Намерили са си мястото по един нов начин, по-скоро като карнавал и фестивал.

Citroen C4 Cactus PureTech130 BVM6 STT

Двигател

3-цил, турбо, 1199 куб.см

Трансмисия

6-степенна, механична

Мощност

131 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

230 Нм/1750 об/мин

Ускорение 0-100

9,1 сек

Максимална скорост

193 км/ч

Разход на гориво

При теста 5,8 – 6,7 л/100 км

(извънградско и магистрала)

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4170/1714/1480

Цена

от 30 969 лв

Назад



Коментари