Контрастен тест

/ Изпитател

За един уикенд Vitara смени две държави и два климатични пояса. Извод: не я е страх от капризите на времето и политиката

Затова обичам Балканите – потегляш с буксуване от снежни преспи, а след 3-4 часа си до синьо море с отблясъци от ярко слънце върху накъдрените вълнички. Обядваш с могъщи пържоли до бумтяща печка, а вечерта хапваш прясна рибка, полята с узо на брега. И като ти писне от красивото, но влажно и хладно море се прибираш - пак с един преход - при истинската зима с преспите, щипещия мраз и заслужената шофьорска ракия за вечеря. При това – преминаваш държавна граница, което внушава, че правиш сериозно пътуване и отиваш едва ли не в друга цивилизация. А разликата не е чак такава, че да се чувстваш непривично. Всъщност магическият ни полоустров предлага не само климатично разнообразие, има и кулинарно, и разни други - културно, историческо, религиозно, битово - предостатъчно, за да е интересно да си пътуваш насам-натам из него. Само че трябва подходяща кола и тестът на новата Vitara получи и подобен пътешественически оттенък.

Един кросоувър е безспорно най-подходящ за обиколки по толкова славен и шарен район. Казват, че името „Балкани“ идвало от това, че където и да си, около тебе виждаш планини. Вярно е, има ги навсякъде, а като ги пресечеш - стигаш я до речна долина, я до море. Градовете и селата са начесто – с камбанарии, минарета и тук-там някой стъклен билдинг, но със сходни по атмосфера и цени кръчми (таверни, кафани и т.н.).  

Такъв терен я чака новата Vitara, а тя пък си има съответната техническа подготовка, за да се пусне смело из него. Модерен кросоувър, просторен и комфортен отвътре, макар и с компактни габарити, способен да се носи бързо по прави магистрали, но и да се шмугва чевръсто из планински серпентини, да минава без колебания по надупчени и разбити пътища, а при нужда - и да излиза извън тях. Освен това Vitara си има славна история, което е важно – и за полуостровите, и за колите. Първата Vitara се появява през 1988 като безкомпромисен офроудър, тогава въобще нямаше понятие „кросоувър“. От тази позиция тя извървя пътя си към днешната комфортна и бърза асфалтова машина, като запазва и определена доза наследствена суровост. 

Новото поколение, лансирано миналата година, доразвива и привежда качествата й в съответствие с модата, с нашествието на електрониката и с някои хмм...недообмислени нормативни изисквания. Заради последните екологични увлечения на Брюксел дизеловите двигатели са изхвърлени от гамата, а те са оптималните за подобен тип кросоувъри, особено на дълъг път. Липсата на дизел може и да е нещо досадно, но не е чак трагично. Както казва народът - като няма дизел, има бензин, а в краен случай – и газ.

А и бензиновите мотори напредват осезателно в полето на икономичността. Тестовата кола бе оборудвана с 1,4-литровия BoosterJet, натъпкан с достатъчно авангардни технологии, че да се опита да замести добрия дизел достойно - не само в областта на динамиката, но и на разхода на гориво, а това значи – и на вредните емисии. Благодарение на турбокомпресора и интекулъра той може да отдава 140 к.с. мощност, напълно достатъчна за 1,2-тонната каросерия. Специален байпас-клапан контролира налягането, подавано от турбината и по този начин се избягва турбодупката и забавянето на реакцията при натискане на газта. Инжекционната система с директно впръскване но бензина спомага за бързите реакции и за оптималното използване на горивото. Въртящият момент е на разположение от нисък оборотен диапазон, така че моторът позволява икономично крейсерско пътуване на дълги разстояния. На практика има съчетаване на бензинова гъвкавост с почти дизелова икономичност. Моторът бе съчетан с 6-степенна механична скоростна кутия с добре етажирани предавателни числа, като смяната на предавките става с къси движения, а механизмът е прецизен и приятен за работа. Има възможност и за автоматик, отново с 6 предавки, както и за 4х4.

Пълноприводното задвижване заслужава повече редове, дори когато го няма. По прицип то е подходящо за SUV и въобще за машини, които имат редовна работа извън пътищата. Само че модерните кросоувъри рядко излизат там, а още по-рядко отиват толкова далеч, че наистина да им трябва задвижване 4х4. То, разбира се, има както предимства, така и недостатъци и умният избор трябва да се базира върху внимателния анализ на нуждата от него.

Тестовата кола бе с предно предаване, това е малко по-евтино (1000 лв при покупката), освен това икономисва тегло, което пък се отразява на динамиката и разхода на гориво (по паспортни данни +0,2 л на 100 км, в реалността вероятно са повече). Икономическият аргумент в случая е пренебрежим, но остават другите. Технически задвижването 4х4 усложнява конструкцията на колата, макар че рядко се поврежда. Допълнителното тегло се отразява отрицателно на динамиката. От друга страна – с 4х4 си по-уверен по хлъзгав път и можеш да минеш през места, на които с обикновеното задвижване ще закъсаш или поне трябва да внимаваш. В крайна сметка остава въпрос на сметка, личен избор и предпочитания, като фирмата дава възможност на клиентите си да го правят. По принцип в Европа по-голямата част от кросоувърите са със задвижване 4х2, а някои от бестселърите въобще нямат 4х4. 

  

В случая обаче тръгнахме от забутани и стръмни улички в разгара на люта зима и в началото липсата на 4х4 се почувства, макар и за кратко. Потеглянето по заснежен и коварно заледен склон бе трудно, по-рязкото подаване на газ доведе само да нарастващо ръмжене, а колата не помръдваше. Върнах внимателно газта, колелата полека напипаха сцепление, мръднахме колебливо, а с набирането на скоростта машината изпълзя все по-уверено по хлъзгавия склон, за да стигне до сравнително чист асфалт на шосето. От тук нататък и да имаше 4х4, то нямаше да свърши особена работа, но щеше да гълта излишно гориво. Все пак за подобно време и условия - мрачен зимен ден, с непочистен сняг по второстепенните пътища и мокри, хлъзгави участъци по първокласните едно 4х4 би било от полза, дори и само, за да вдъхва увереност. На практика проблемите се отнасяха до първите 4-5 километра, а след тях дойде почистеният асфалт на първокласния път, после и магистралата. Новата Vitara отмяташе километрите все по-бързо и все по-непоколебимо, вписваше се амбициозно в напрегнатия трафик, изпреварваше решително, когато трябва и намаляваше сигурно, ако има нужда. На магистралата с лекота набра крейсерската скорост  от 140 км/ч, която се поддъдржаше без напрежение и без особен шум в купето. Справяше се отлично с едната от мисиите на съвременните кросоувъри – да бъде бърза и комфортна лимузина. При това с компактни външни габарити (дължина 4,17 м), което пък се оказа важно, когато трябваше да се търсят места за паркиране.

Само че паркирането вече беше проблем на другата, топлата част от теста. Още при влизане в Гърция ни посрещна ярко слънце и напълно сух асфлат, време, което у нас би било весела пролет - сезон, в който забравяш за пързаляне и 4х4. Там, в топлия климат, 4х4 не трябва за нищо. Vitara е комфортна, приятна както за возене, така и за управление, аудиоурeдбата осигуряваше добра музика, а в края на пътешествието, по-голямата част от което бе по-магистрала, компютърът отчете среден разход от 6,8 л/100 км. Под яркото слънце пътуването е като песен – моторът реагира послушно, скоростите се сменят леко, воланът е точен и информативен, аудиоредбата даваше качествен звук на добре подбраната любима музика – крайморското пътешествие през януари стана почти като ваканционно. В лудницата на Солун обаче лъсна друга липса. Колата нямаше навигация... Наложи се просто да се използва телефона, което превърна жена ми в неумел навигатор. Стана по-интересно - заради уточняването  къде точно е дясно, както и за това, че за важната пресечка се съобщава преди нея, а не като я подминеш, се справихме и в адския гръцки трафик. Иначе принципна разлика в поведението по сухия зимен асфалт в България по затопления гръцки нямаше. Разликата между двата контрастни етапа на пътешествието идваше отвън – от времето и слънцето, а машината си вървеше еднакво комфортно и уверено.

Новата Vitara се изкачва нагоре в автомобилната йерархия и с актуализирания списък с електронните устройства за безопасност и комфорт – спирачен асистент, помощник за потегляне по наклон, наблюдение на мъртвия ъгъл, разпознаване на пътните знаци, адаптивен круиз-контрол и много други. Изброяването им е тук безсмислено, защото те всъщност са проблем на избор на клиента при дългия процес на конфигуриране на неговата кола.

Suzuki Vitara 1,4 BOOSTERJET

Двигател

4-цил, турбо, 1373 куб.см

Трансмисия

6-степенна, механична

Мощност

140 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

2200 Нм/1500-4000 об/мин

Ускорение 0-100

9,5 сек

Максимална скорост

200 км/ч

Разход на гориво

Градски цикъл 5,1 л/100км

Комбиниран цикъл 5,8 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4175/1775/1610

Цена

от 38 490 лв

Христо Мишков

Назад



Коментари