Китайски гамбит

/ Анализатор

Автомобилните фирми получават възможност за пряка експанзия в Китай, но не бързат да я използват

Китай разрешава на чуждестранните автомобилни производители да притежават изцяло локалните си джоинт-венчъри, с което започва процес, който някои догматични местни пропагандисти могат да определят и като „империалистическо заробване“. Най-вероятно обаче няма да го направят, защото решението е взето и наложено от Партията, така че те трябва да го приветстват – по служба, а и по съвест. А „капиталистическата“ преса изтъква, че с това решение Китай всъщност не се предава под чужд икономически диктат, а протяга нещо като „маслинова клонка“ в сложната глобална игра, в която напоследък Доналъд Тръмп заговори с по-агресивен език.

Така или иначе правилата на играта се променят и това може да доведе до промени в самата игра. Китай е най-големият автомобилен пазар и битката за дялове от него ще стане още по-ожесточена. Досега чуждите фирми бяха задължени да действат чрез съвместни предприятия, в които можеха да притежават до 50% от собствеността. На практика те бяха зависими и подконтролни на китайската власт, а често играеха и непочтена игра, примерно като копираха технологиите от съвместното предприятие,  за да развиват свое собствено производство. Сега играта може би ще се изчисти, като големите чужди фирми ще имат възможност за контрол върху своите заводи, а Китай ще се концентрира върху развитието на собствените си брандове.

Чуждите фирми вече няма да са принудени да споделят половината от печалбата си с китайски партньори, а китайските фирми ще загубят парите, които им идват от смесените предприятия, подчертават анализатори. Това обаче не означава, че досегашните джойнт венчъри са обречени. В крайна сметка чрез тях бе създаден работещ бизнесмодел в доста сложните китайски условия и световните производители надали ще рискуват бързо да го разрушат, преди да видят нов работещ модел. А и в условията на една тоталитарна власт винаги е по-добре да имаш подкрепата на местни фактори, дори и ако се налага да споделяш печалбите с тях.

Автомобилните фирми приветстваха решението, но никой не е обявил намерение да изкупува дяловете на китайските си партньори, а повечето декларират, че ще запазят връзките си с тях. Поне докато не се види, че някой наистина успява сам в Китай. Това обаче изисква време и е свързано с риск. А дотогава и китайските фирми ще са укрепнали - дотолкова, че те самите ще правят експанзия към САЩ, Европа и света. Досегашният опит с Далечния изток (Япония и Корея) показва, че дори и при най-либералния законов режим, там винаги се постига някакъв протекционизъм – независимо дали ще е чрез митнически формалности или с помощта на неформални корпоративни паяжини от типа на японската Кейрецу. И износът от там винаги е много по-голям от вноса, а местните фирми учат бързо и работят здраво. А Япония и Корея все пак са джуджета в сравнение с Китай.

Назад



Коментари