Идването на киловата - фес или евро

/ Анализатор

Конската сила е остатък от една мрачна каруцарска епоха. Може би трябва да се действа като Ататюрк с азбуката

Конската сила е остатък от конската епоха (всъщност от зората на индустриалната революция) и в новата електрическа ера е най-добре да бъде отписана от списъка с меродавни мерки и теглилки, смята Кристиян Хетцер от Automotive News в доста интересна статия в личния си блог. Не става дума за лична омраза, а за доста сериозна аргументация, която Autoobserver.bg споделя и добявя и свои идеи. Всички знаят, че „конската сила“ няма нищо общо с който и да е реален кон, но тя все пак е останала от времето, когато много неща, включително парична стойност, се е измервала с коне. Макар науката по-късно да я е дефинирала със своя инструментариум, тя все още е силно обвързана с някои традиции и на практика няма еднаква стойност в различни страни и континенти. Това вършеше работа до ХХ век, но в глобализациято води до глобално объркване. Вярно, специалистите могат лесно да преизчисляват американски в британски, метрични или европейски конски сили, но масовата публика лесно се въвежда в заблуди.

Електромобилите идват в по-ново време и имат историческия шанс да премахнат този досаден анахронизъм. Всъщност електричеството по принцип си работи с ватове и киловати като единица за мощност, а само при колите поради техния консерватизъм се използва преизчисление в конски сили, което при това често не е вярно, но хората са свикнали да свързавт „кола“ с „конска сила“ и така си върви по инерция.

При електромобилите киловатите са вездесъщи и са наложени още от отркиването на електричеството. Капацитетът на батериите се измерва в киловатчас и ако и мощността се даде в киловати, връзката между двете става лесна и ясна. Мощността на тока, която идва от зарядните също е в киловати и това позволява далеч по-лесно пресмятане за колко време той ще може да напълни батерията. Аргументите за постепенно или брутално преминаване към една нова универсална единица-мярка сякаш са безспорни, но срещу тях стои силна и консервативна традиция.

Еврото идва с аплодисменти

Исторически борбата с вредните традиции е възможна по два начина – еволюционен (условно може да се нарече „Евро“) и революционен (пак условно „Ататюрк“). Еволюционният път вече е започнал, като някои фирми дават двойни обозначения на мощността – в киловати и в конски сили. Засега с приоритет на конската сила, но после вероятно ще го обърнат. Това  е методът „Евро“. По подобен начин цените в ЕС няколко години се даваха в национална валута и в евро, което още не съществуваше реално, но имаше изчислена стойност. После то нахлу истински и измести националните валути. Това е еволюционният път, той е плавен, хората свикват постепенно и приемат новото, като  си мислят, че има път назад, а в един момент разбират, че няма такъв.

Паметник на въвеждането на латиницата в Турция

Начинът „Ататюрк“ е по-радикален, че и брутален, а името идва от революционното въвеждане на латиницата в Турция (както и от премахването на фесовете или въвеждането на фамилни имена). Мустафа Кемал нямал търпение да модеринизира плавно страната си и просто заповядал старата азбука да бъде забравена и всички да използват новата. Промяната е шокова и за ходжите може да е била болезнена, но свикват бързо, макар и с протест в душите. Същото става, когато шапката заменя феса, но в този случая са падали и глави. Всъщност не е ясно кой от двата пътя  е по-добър. Първият е плавен и безболезнене, но вторият със сигурност е по-бърз и по-евтин. Само че, както показва Ердоган - старото в един момент почва да се възражда.

Христо Мишков

Назад



Коментари