80 км/ч - сенатът срещу правителството

/ Анализатор

Ограничаването на скоростта съживи горната камара на парламента и активира омразата на провинциите към Париж

Планираното от правителството на Франция понижаване на ограничението на скоростта по второстепенните пътища до 80 км/ч вкара в активната политика една от най-пасивните институции на републиката – Сенатът. Горната камара на парламента няма особени права в законодателната дейност, теоретично се смята по-скоро за представително тяло на териториалните общности, а на практика е нещо като „пенсионерски клуб“ – място за почетно изгнание (или добре платена почивка) на политици. В него няма скандали и остри дебати, а сенаторите рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Периодично в пресата някой поставя въпроса въобще за нуждата от подобна институция.

Дебатите около 80 км/ч обаче раздвижиха пластовете във френската политика и изведоха на преден план сената. Именно там се появи открита и активна опозиция срещу плана на премиера Филип за 80 км/ч. При това срещу ограничението на скоростта се обявиха както леви, така и десни сенатори. Причината за тази опозиция е, че сенаторите се избират по особена схема и са по-независими от партийно влияние, особено пък от новосъздадената партия на Макрон и Филип. Освен това сенаторите са по-свързани с провинциите, а извън Париж неприемането на ограничението от 80 км/ч е далеч по-силно. Около него се активира вечното противопоставяне „провинция – столица“ и решението на Филип се приема като още един, при това груб, столичен диктат над страната. Няколко скандала с манипулирани данни разбиха аргументацията, че така се намаляват катастрофите, а мнозина са убедени, че с 80 км/ч правителството просто иска да пълни бюджета с глоби.

Според последните социологически анкети над 75% от френските шофьори не приемат понижаването на разрешената скорост. Масата обаче е по-скоро пасивна, а в протестите участват различни групи от активисти, начело с мотористите, с които пък мнозина не искат да се идентифицират. Премиерът Филип е твърд в решението си да въведе 80 км/ч, докато президентът Макрон се дистанцира учтиво от него и подхвърли, че „ако експериментът е неудачен, можем да се откажем“.

Сега сенаторите предлагат и друг изход от положението, който може да спаси честта на правителството и едновременно с това да свали напрежението - всеки департамент сам да решава къде да въвежда 80 км/ч, а на кои участъци да остави и 90 км/ч. Това на практика ще обезсили решението на правителството, но пък може да активира напрежение между столицата и департаментите. Няколко департамента вече поискаха да останат като „зони на 90 км/ч.“. Въобще ребусът около 80 км/ч се оказа сложен политически проблем. Новото ограничение трябва да влезе в сила от 1 юли и напрежението около него нараства. Ако не се намери елегантен изход, то може да се окаже и опасна искра в една нажежаваща се атмосфера.

Решението на Франция, разбира се, е важно и за Европа, където също има различни решения и дебати по въпроса за ограничението на скоростта. България не е подмината от тях, а у нас по принцип общественото мнение лесно се люшка между крайности, така че при първата по-тежка катастрофа нищо чудно някой да даде Франция за пример.

Назад



Коментари