Моментът WOW в сегмента SUV

/ Изпитател

Citroen запазва усета си за оригиналност и я вкарва в баналната вече формула на градските SUV

Отстрани на тестовата кола се мъдреше художествено изпипан надпис, съчетаващ абревиатурата SUV и възклицанието VOW. Получава се сложна дума, продукт на обърканата реалност, обкръжила както конкретният модел, така и въобще автомобилите в последно време. А щом има сложна дума - трябва анализ. Разлагам я лабораторно на съставните й части. SUV всички знаят какво означава – нещо като всъдеход, ама не съвсем, защото обикновено никой не го кара извън пътищата, а и да го изкара – гледа да не го друса много по камънаците. SUV напоследък са на върха на модната вълна, както преди 20 години бяха минивановете. Всички фирми ги правят и понеже вече си приличат и стават банални, се търсят все повече различни и оригинални неща. Е, точно това е и моментът на Citroen да покаже най-доброто от своята традиция – умението да търси и намира оригинални и различни решения. Или казано по друг начин – моментът VOW! Възклицание, което може да означава почти всичко – от изненада до възхищение или яд. Зависи от ситуацията.

А пред C3 Aircross наистина можеш да възкликнеш VOW и това ще бъде най-вече от изненада, при това по-скоро приятна изненада, освен ако не си яростен враг на всеки стремеж към оригиналност.  Защото хем е компактен кросоувър, (или SUV, все тая) хем се отличава от мейнстрийма във формулата си. На първо място с височината на каросерията, която донякъде го оприличава на миниван, макар все пак да си е по-скоро SUV. А тук има и историческа интрига – както често се случва при  Citroen, с неговата необикновена история. Предшественик на C3 Aircross бе миниванът С3 Picasso, който с достойнство носеше артистичното си име. С по-високия си профил Aircross напомня за него, макар сегашните кросоувъри да бягат от връзката си с минивановете.  При Citroen обаче прeходът към новата мода не е свързан с тотално загърбване на старата и слава богу. Някой трябва да го направи, да стои малко настрани от увлеченията, защото иначе всички коли скоро ще си приличат – особено пък в разгара на поредната модна еуфория.

Това обаче не пречи на C3 Aircross да си е пълноценен модерен кросоувър, при това от онези, които не се страхуват да излизат извън пътищата. Има повишен пътен просвет, самият шофьор стои на една приятно издигната над пътя позиция, в долната част на каросерията има протектори от черна пластмаса, обрамчили калниците и праговете. Това му придава по-суров вид и всъдеходна убедителност, които удачно се съчетават с едно свежо, приятно и ненатрапчиво излъчване. Тук отново има ситроенова оригиналност - дизайнерите не са се подмамили по модната агресивност на малките кросоувиъри. Сред тях C3 Aircross е приветлив симпатяга, който обаче не трябва да бъде подценяван като възможности – скоростни и офроуд. А богатият набор с двуцветни и контрастни елементи от дизайна правят машината не просто симпатична, но и ярка. Възможностите за избор на различни цветови схеми на покрив, каросерия, огледала, релси на покрива са повече от 90.

Подобна творческа атмосфера има и в интериора – допълнителната височина и голямото междуосие осигуряват щедър вътрешен простор, атмосферата е светла и приветлива, петима пътници се разполагат удобно, задната седалка може да се мести и разделя, което увеличава възможностите за модулиране на пространството. А самото естетическо оформяне на интериора е в по-смел и разчупен стил, който - естествено - може да предизвика и различни оценки. Но той определено е оригинален, а това в последно време е все по-ценно. Освен това възможностите за индивидуализация са наистина големи, така че всеки може да подбира свои акценти и да го дооформя по своите предпочитания. А оригиналността, с която не всеки може да е съгласен, е съчетана с нещо, от което всеки има нужда - ергономия и удобство.

Работното място на шофьора е функционално организирано с бутони на волана и тъчскрийн до него, така че управлението да става лесно и интуитивно. Седалките са удобни, реглажите позволяват избор на оптимална позиция и не на последно място, багажният обем е значителен, с възможности да стане и огромен, благодарение на лесното сгъване и местене на облегалки и седалки. Височината от 1,64 м осигурява сравнително голям вътрешен обем, даже невероятен за скромните габарити (4,15 м дължина и 1,76 широчина).. Освен това в него пътниците имат една по-изправена, автобусна позиция в седалките, което не просто усилва усещането за простор, но и позволява действително хора и багажи да се наместят много по-удобно в сравнително малките външни габарити. Голямата остъклена повърхност също допринася за усещането за простор.

Тестовата машина бе оборудвана с актуалната за момента механика – трицилиндровият бензинов турбодвигател Pure Tech 110, съчетан с автоматичната скоростна кутия EAT6 с 6 предавки. Същият мотор се предлага и с мощности 82 и 130 к.с., а въпреки антидизеловите страсти на момента място в гамата имат и класическите турбодизели 1,6 BlueHDi с мощности 100 и 120 к.с.

Тестовата версия е може би оптималното предложение за момента и тя направи отлично впечатление както на пътя, така и извън него. Заслуга имат както модерният и достатъчно мощен за 1,2-тонната каросерия и сравнително икономичен мотор, така и умната автоматична скоростна кутия, която оперираше ловко с 6-предавки и за 400 км разнообразен преход нито веднъж не даде повод за претенции към нея. Очевидно софтуерът на автоматиците става все по-съвършен, те се пригаждат към стила на шофиране и сякаш отгатват намеренията. В името на пълноценния тест минах и на ръчен режим, но скоро го изоставих, защото ръчкането с лоста изглеждаше по-скоро като безсмислено усилие. На практика кутията превключваше горе-долу като опитен шофьор и не подтикваше към желание да й се меся в работата.

 

Мощността на мотора е достатъчна, за да даде приятна, макар и не спортна динамика на кросоувъра. Той се справяше без усилия с изпреварвания, включително и напрегнати, теглеше икономично на крейсерски режим, не даде повод за недоволство към него и при катеренето в краткия офроуд. На хубав път даже понякога мощността му може да се окаже излишна и подвеждаща, защото височината на каросерията влиза в противоречие с прекалено смелото натискане на газта преди завой. Това е закон на физиката, а не критика към окачването, което се справяше добре както с работата си по асфалта, така и по неравностите извън него. Все пак настройките са по-скоро за комфортно и по-спокойно пътуване по асфалт, а не стимулират карането със свистене на гуми по завоите. За сметка на това при офроуда окачването успяваше да преодолява неравностите и камънаците без прекомерно друсане в кабината.

Пътният просвет от 180 мм дава по-високо ниво на проходимост и увереност извън пътищата, но все пак не е достатъчен за истински суров офроуд. За пикникови разходки из поляните обаче е добър, както и за повече увереност в градската джунгла – включително за справяне с бордюри и смело преминаване през „легнали полицаи“. Последните са особена тема за България, където стандартите са твърде относителни и по пътищата се мъдрят всевъзможни самодейни квартални или селски импровизирани гърбици, някои от които са си истинска заплаха за картера на мотора. Е, за C3 Aircross и най-откаченият самодеец не може да направи гърбица, която да го уплаши. Качването на бордюр също е лесно упражнение, да не говорим за минаването през дупките и неравностите по пътищата. Това и всъщност е реалният, ежедневен офроуд, която се налага на този тип коли. А между другото и в офроуда 6-степенният автоматик бе перфектен, не допускаше излишно качване на оборотите и с лекота измъкваше колата от бабуни и коловози. С механични скорости в подобни условия би имало доста мака на полусъединител. Тестовата кола не бе оборудвана със системата Grip Control, която в известна степен замества 4х4 и дава повишена проходимост чрез разпределение на въртящия момент между двата моста. При хлъзгавия път нейната липса се чувстваше, а по неравностите – не толкова.

Икономичността е в рамките на нормалното за бензинова машина. След 400 километра комбиниран преход от градско, магистрално и 20-ина километра офроуд средният разход бе малко под 7 л/100 км. Икономичността обаче не е основен приоритет на този тип кросоувъри. Те се харесват заради съчетанието на функционалност с авантюристична тръпката. C3 Aircross има и от двете, при това съчетани със оригинален и интересен дизайн. Сякаш пипнат от четката на Picasso.

А това, че оригиналността е удачна се потвърждава и от пазара. За 4 месеца на Citroën C3 Aircross е натрупал над 50 000 продажби в Европа, от които 23 000 в родната му Франция. Това надминава предварителните очаквания. През януари ръстът в продажбите му е 19%. При това най-търсени са върховите версии с оборудване Shine, като хората харесват индивидуализацията. Над 40% от машините са поръчани с допълнителни вътрешни опции , а 30% са в двуцветна схема. Не случайно ситроеновият кросоувър е и един от кандидатите за „Кола на годината на ЕВропа“.

citroen c3 aircross feel pure tech 110 s&s eat6

Двигател

3-цил, турбодизел, 1199 куб. см

Трансмисия

6-степенна автоматична

Мощност

110 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

202 Нм/ 1500 об/мин

Ускорение 0-100

10,6 сек

Максимална скорост

183 км/ч

Разход на гориво

При теста 6,9 л/100км

Екологична категория

Евро 6 

 

Назад



Коментари