Гамбитът на Жан-Доминик Сенар

/ Анализатор

Дали сближението с FCA е само средство за натиск над Nissan? Играта е много сложна

FCA предлага съюз на Renault, който – ако бъде създаден - ще стане трети по големина автопроизводител в света.  Ако се добавят обаче Nissan и Mitsubishi, които вече са партньори на Renault в Алианса ще се получи световен гигант, изпреварващ с много  досегашните лидери VW и Toyota. Съюзът засега е само проект, но той предизвика могъщ и разнопосочен медиен отклик, който някак естествено се свързва с актуалната тези дни европейска тема.

Много анализатори не виждат особен смисъл в подобно обединение. Френското списание Le Point припомня, че обединението на Renault с Nissan навършва вече 20 години, в които реалните ползи от него за двете страни никога не са били съвсем ясни,  а напоследък Nissan комай въобще ги отхвърля. От друга страна - по-голямото обединение ще има предимството да може да инвестира по-масирано в новите технологии, които стават неизбежни. Най-вече в електромобили, но и в самоуправление, електроника и ред други области, които висят като дамоклев меч над всички автопроизводители и изстискват средствата им за инвестиции.  Само че двете фирми могат да поделят тези разходи и без да влизат в някаква холдингова мегаструктура, която, ако е с равноправно участие няма да може да бъде управлявана ефективно, а ако пък няма равноправие, единият ще трябва да прием подчинена роля, което при сегашната ситуация надали е възможно. Подобен елемент в офертата от FCA няма.

Жан Доминик Сенар и Хирото Сайкава

Често се изтъква, че двете фирми могат да се допълват по технологичен или географски показател. Примерно FCA е силен в САЩ, но е закъсал в Европа, докато Renault въобще го няма в САЩ. Само че тук механичното прехвърляне на продукти е немислимо. Какво всъщност ще получи Renault от силните позиции на Jeep в Америка? Търговските структури на Jeep надали ще могат да продават  Clio на янките, дори и да искат, а те няма да искат. Америка е отделна автомобилна вселена и проникването там не е въпрос на търговски структури, а на продукти, реклама и солидни дългосрочни инвестиции.  И за Renault ще бъде много скъпо да проникне там независимо дали Chrysler ще е съюзник или не.

Дружбата в Rеnault-Nissan. Зад широките усмивки се крие безмилостна борба за надмощие

Технологичният фактор на пръв поглед сякаш благоприятства обединението. Fiat-Chrysler  примерно го няма в електромобилите, докато Renault е сред първенците. В този случай един трансфер на технологии не само ще помогне за запълване на пазарна празнина, но и за избягване на солидните глоби, които висят над фирмите в Европа ако не свалят средното си равнище на вредни емисии.  А дали пък Renault с лека ръка ще се съгласи да предостави електрическото си предимство на фирма, с която се конкурира на един свръхнаситен пазар като европейския? Опитът от Daimler – Chrysler показа, че и подобни трансфери пораждат проблеми, дружбата си е дружба, но технологиите са с пари и никой не ги раздава безплатно, дори на другари.

Наследникът на семейство Аниели Джон Елкан (дясно) със Серджо Маркионе (ляво) и Лука ди Монтедземоло 

Така че преговорите, които започват, ще бъдат наистина сложни и курсът ще трябва да се прокарва през едно истинско минно поле от скрити опасности. А загадка в цялата афера е и мотивацията на лидерите, които са подхванали сложната игра. За Джон Елкан – наследникът на фамилията Аниели, който малко изнанадващо и за него пое отговорността за FCA след смъртта на борсовия гении Середжо Маркионе – сакаш се повтаря ситуацията от 2009. Тогава Fiat се обедини с Chrysler и това помогна да се прескочи пропастта. Гигантизмът се оказа печеливш.  Тогава обаче ситуацията бе съвсем различна. Fiat бе в тежко, но все пак стабилизирано състояние, докато Chrysler, макар и по-голям от Fiat, бе банкрутирал и можеше да бъде взет на практика без пари и без претенции за дял в управлението. Обединението даде възможност на борсовия гении Маркионе да разиграе своите комбинации и FCA в крайна сметка остана като голям, макар и проблематичен играч. Сега ситуацията е съвсем различна и  Джон Елкан ще сбърка, ако очаква Renault да влезе в ролата на Chrysler, по скоро французите ще се стремят към водеща роля, а това крие опасност от конфликти, каквито се появиха в Алианса с Nissan след 20 успешни години под ръководството на Карлос Гон.

За ловкия дипломат Жан-Доминик Сенар преговорите с FCA са и един силен коз в сложната игра за надмощие, която сега се  разиграва в отношенията вътре в Алианса Renault-Nissan. Той показва на непримиримия Хирото Сайкава, че Nissan вече е в по-уязвима позиция, доколкото Renault си отваря нова глобална перспектива. Засега не е ясно каква ще  е реакцията на Nissan, който е държан настрани от комбинацията, но всъщност е въвлечен в нея като пасивен играч и възможна жертва. При създаването на ново  мегаобедниение ролята и тежестта на Nissan ще бъде намалена допълнително и японците ще трябва да реагират. Renault все така си притежава над 40% от акциите на Nissan и  Сенар в подходящ момент ще им го припомни. За него и сега вече има полза от цялата шумотевица около възможното обединение с FCA, доколкото вече е в по-силна позиция от Хирото Сайкава. А ако обединението се получи, той ще бъде още по-силен, докато Nissan ще бъде маргинализиран.   А при едно обединение 50:50 най-голям акционер ще се окаже семейство Аниели с 14,5%, докато Nissan и френската държава ще притежават по 7,5%. Тези сметки обаче са твърде повърхностни, защото играта за надмощие ще се води по доста сложни правила.

Джон Елкан (дясно) с оперативния шеф на FCA Майк Манли

Перспективата от подобно обединение вече предизвика и политически реакции, като шефовете на Франция и Италия изразиха загриженост за работните места при евентуалното оптимизиране на производствените мощности. И те наистина са застрашени, макара че на този етап фирмите могат да декларират, че няма опасност от съкращения. Тя обаче неминуемо ще дойде по-късно, ако до обединение наистина се стигне. Всъщност Fiat и в момента страда от свръхкапацитет, като заводите в Италия и Сърбия работят с минимално натоварване при съкратена работна седмица и перспективата за затварянето им е съвсем реална. Renault надали ще помогне за натоварването им, защото засега няма нужда от допълнителни производствени мощности, а всяко изнасяне на производство извън Франция води до недоволство в страната, която и без това не може да се справи с перманентните протести на „жълтите жилетки“.

Поредният епизод на глобализация в автомобилния бизнес е наистина интригуващ и е интересно дали професионалният дипломат  Жан-Доминик Сенар ще съумее да докара своята игра до печеливш край. Той в крайна сметка трябва да доказва, че може да се справя не по-зле от Карлос Гон, който засега си остава с авторитета на най-успешния глобален играч в автомобилния бизнес независимо от някои грешки от счетоводен характер, които го пратиха в затвора. Но глобалните игри по принцип са си опасни ако сбъркаш нещо.  

Христо Мишков

Назад



Коментари