Въвеждането на ограничение от 80 км/ч по второстепенните пътища във Франция не е постигнало обявените си цели, а е струвало на обществото над 3,8 млрд евро, се твърди в анализ на „Независим комитет за оценка на 80 км/ч“, представен от проф Реми Прюд’ом.  Комитетът е съставен от експерти-доброволци, а сумата е изчислена на базата на загубените работни часове заради по-бавното движение. Във възмутено контраизявление правителствената „Делегация за пътна сигурност“ отхвърля този анализ и твърди, че загубите около въвеждането на новата мярка са само 10 млн евро, колкото е струвала подмяната на пътните знаци.

Парите обаче не са толкова важни. Основната част от сметките е свързана с разхода на гориво и екологичния ефект от мярката, както и с това дали тя действително води да намаляване на катастрофите с фатален изход. И тук сметките влизат в доста сложна материя.   Всъщност ефектът от въвеждането на 80 км/ч е практически неизчислим, защото статистиката предоставя данни за цялата година от цялата пътна мрежа, а не само за участъците, където е въведено новото ограничение. През 2017-а година във Франция 3684 човека са загубили живота си по пътищата. От тях около 1800 са загинали по второстепенните пътища, а около 30% са резултат от превишение на скоростта. Но превишенията на скоростта при ограничение 80 км/ч всъщност се увеличават, просто защото много хора си карат по един и същ начин, но с новото ограничение те вече са нарушили закона, а това пък им коства повече нерви. Ефектът от ограничението е, че средната скорост в участъците с 80 км/ч е паднала с около 4 км/ч, което просто вкарва повече хора в списъка на нарушителите, но няма пряко отражение върху броя на катастрофите, поне според сметките в анализа.  

По същия начин е изчислена и паричната загуба за обществото. Според анализа заради  80 км/ч съвкупното френско гражданоство прекарва по пътищата 300 млн. човекочаса повече. При цена от 14 евро за час това са 3,8 млрд евро загуби – не за държавата, а за цялото обещетсво. Иначе държавата се изръсва само с 10 млн. за нови табели, но пък получава увеличени постъпления от глоби. Предполагаемото намаляване на консумацията на гориво също е твърде трудно да се установи. Наистина при 80 км/ч много коли харчат по-малко, отоколкото при движение с 90 км/ч, но на практика реалното движение е поредица от ускорения и намалявания на скоростта, така че точният ефект е неизчислим. Освен това двигателите на най- съвременните коли са настроени за оптимална икономичност при 90 км/ч и по-бавното движение не води до предполагаемата икономия, а обратно – до излишен разход на гориво.  „Някои твръдят, че новата мярка е благоприятна за алкохолиците, които карат по-бавно. Вероятно, стига те все пак да могат да виждат табелките“, иронизира вестник Le Figaro.

Всъщност въвеждането на 80 км/ч има и друг, чисто политически ефект, който не е споменат в анализа. То бе наложено от премиера Едуард Филип без сериозна обосновка, с фалшифициране на някои данни и без да успее да убеди шофьорите и общественото мнение. Срещу него се породи организиран отпор, който бе пренебрегнат от властите. Силовото му налагане доведе до напрежение сред шофьорите, което по-късно се включи в гнева, довел до масовите протести на „жълтите жилетки“. Сега резидентът Макрон обмисля премахването на  80 км/ч, но пък това ще означава демонстративно отстъпление на властта и ще бъде политически удар срещу премиера. Вероятно то е оставено в резерв като възмъжност за нова умиротворяваща отстъпка, ако протестите продължат. Но дали тогава ще бъде достатъчно?