В разгара на кризата около автомобилното самоуправление, предизвикана от смъртния случай в щата Аризона, Франция реши да ускори развитието му, като допусне тестове на автономни коли по цялата пътна мрежа на страната. Мярката влиза в сила от 1 януари 2019 и е обявена лично от президента Еманюел Макрон като целта й е „да ускори работата на френските производители в тази ключова технология“ за бъдещето на автомобилостроенето. Разрешението се отнася за коли с „ниво 4“ на автономност, което означава, че зад волана трябва да има човек, но той не е ангажиран с управлението, освен в определени ситуации. Това решение е максимално съобразено със съвременните постижения на технологиите и позволява да се извършват тестове в най-разнообразни условия, като все пак запазва и някаква форма на контрол и юридическа отговорност от страна на фирмите.

Колите с „Ниво 4“ могат сами да се оправят в определени условия – примерно „градски трафик“ или „магистрала“, а човекът спокойно може да спи, да гледа телевизия, да си трака на лаптопа и т.н. При реални тестове на нови технологии, разбира се, не трябва да прави нищо такова, а да надзирава внимателно какво и как става и къде колата има пропуски в шофьорското образование. Разрешението на Макрон дава юридическа рамка това да става навсякъде из страната. Тестове са правени и досега, но за всеки отделен случай и участък се е издавало специално разрешение.

Сега очевидно предстои масовизиране на тестовете и старата процедура е прекалено усложнена. Тестовите коли стават все повече и те ще бъдат обучавани в най-разнообразни пътни и метеорологични условия. А по план обучението им трябва да завърши към 2022 година, когато Макрон обещава юридическа рамка за пускане на напълно самоуправляващи се коли. Датата е съгласувана с автомобилните производители, които смятат, че дотогава технологията за самоуправлението ще е достатъчно разработена и надеждна.

Всички автомобилостроителни страни търсят възможности за тестове на самоуправляващи се коли, като се прилагат различни модели на „либерално“ отношение към техниката и различни механизми за търсене на отговорност при инцидент.

САЩ набързо поведоха в играта, като най-смели бяха отделни щати, които май въобще не предвиждаха инциденти. Аризона се опари с първия смъртен случай и сега нищо чудно да мине в другата крайност. Фирмите, особено младите лъвчета като Uber и Google скочиха прекалено смело в непознатата им материя и сега идва шоково отрезвяване. Тепърва случаят ще се бистри в Конгреса, а нищо чудно - и в съд. Това пък може да вкара целият процес на разработка и налагане на самоуправляващи се коли в юридически лабиринт и да подтикне фирмите да се отдръпнат. В Европа, както и в Япония, се действа по-предпазливо, но и някак по-методично. А самоуправлението вече не е мечта, а реалност и около него тепърва ще става интересно.