Ford откри неочаквана ниша за една почти забравена автомобилна технология, която сега получава втори шанс в някои западноевропейски страни. През 2005-а бяха лансирани версиите Flexifuel, способни да използват както бензин, така и алкохолно гориво. Тогава имаше подобна кампания с идеята, че алкохолът се получава от възобновяеми източници на енергия и е изход от нефтената зависимост. От икономическа гледна точка обаче алкохолното гориво е изгодно единствено в Бразилия и то само в години със свръхпроизводство на захарна тръстика. В Европа тези версии бяха създадени по-скоро като желание да се демонстрира екологичнd активност и не получиха реално разпространение, въпреки солидните европесйки пари, потънали в подобни проекти.

Днес обаче алкохолът получават втори шанс заради упадъка на дизела и императива към производителите да се свалят емисиите на СО2. Алкохолът става привлекателен чрез една проста бюрократична процедура. Тъй като спиртът се получава от възобновяем източник, емисиите на СО2 на бензrновия мотор се намаляват с 40%, за да се даде eкологичната категория на алкохолния мотор. Това вкърва тези версии в особено изгодна фискална ситуация и ги прави продаваеми. Във Франция, например, една Kuga е сертифицирана, че отделя 156 г/км СО2 ако работи на бензин, но версията Flexifuel с алкохол (всъщност с бензиново-алкохолната смеска Е85) емитира само 90 г/км. Това й дава солидни данъчни и други преференции. Освен това подобна версия намалява средното количество СО2 за производителя и го спасява от огромните глоби, които надвисват през 2021 година.

Остава обаче проблемът с горивото, тъй като колонките за зареждане с Е85 са твърди малко, а и заводите не са способни да пускат значителни количества от смеската. Преди 10-ина година имаше планове за селскостопански субсидии за произоводство на растения, от които се добива алкохол (както и за рапично масло, което трябваше да допълва и заменя дизела), но тези планове действаха, докато от Брюксел имаше субсидии за тях. Интересно дали сега те ще се възобновят?