Една баварска роза

/ Изпитател

Седмото поколение на третата серия бързаше към Карлово за празника. И се управляваше почти сама...

Колата дръпна волана решително и ме изненада. По стар навик бях решил да резна дъгата на дългия завой, но като се доближих до осовата линия тя реагира по-настойчиво, отколокото другите машини с  вече познатото „второ ниво“ на самоуправление. Баварките са коли с характер, който вече – с развитието на самоуправлението - започва да става съвсем като истински. И пак са по-бързи и напористи от другите, все едно че имат типичния баварски фен зад волана си.

 Лошото е,  че и ние, хората си имаме характер и самочувствие и когато някой ти се меси в управлението е досадно, все пак.  Обиден,  я оставих да се оправя сама и тя се кротно точно в средата на платното, а малко след това намали на стотина метра зад един камион.  Свалих ръце, но нещо дрънна и се появи надпис „дръж си волана“.  Нямаше го логичното продължение „и не ми се меси в управлението“, но вероятно си го е мислела.

Една баварска роза - видео

Седмото поколение на баварската тройка  е доста напред по пътя на автомобилното самоуправление. Засега е на второто ниво поради законодателни проблеми, но всъщност е готова да поема все по-уверено волана в своите ръце, а педалите – в каквото роботът има там. И отначало реших, че  проявява характер, с който се отличава от другите самоуправляващи се модули.  Дърпа волана по-решително от мерцедесите, стои по-прецизно в центъра на платното (от това на човешкото шофиране – или поне от  моето, а шаренето през линиите по асфалта у нас е почти правило, особено ако няма други коли наоколо), но пази дистанция далеч по-предпазливо от средния „хуманен“ шофьор на баварка.

Все пак не се ядосвах особено на машината, защото тя отиваше там, за където бързах и аз – на Празника на розата в Карлово. Сигурно и на нея й е било любопитно, защото ми се струваше, че ускорява по-смело и поддържа по-къса дистанция спрямо бавните камиони. Не ги притискаше както правят някои хора, но пък при възможност изпреварваше решително.  Така  поне ми изглеждаше на отиване към Карлово. А на връщане – след ровичкане по менютата на компа - вече знаех, че „характерът“ на колата всъщност зависи от шофьора. Той може да я регулира дали да  кара по-агресивно или по-сдържано, да намалява по-отрано или да поддържа по-голяма дистанция. Обаче, познавайки манталитета на средния баварски шофьор, подозирам че нестройките все пак ще бъдат по-агресивни.  Пък и това се очаква от една баварка, така че тя не трябва да разочарова хората.

А празникът на розата,  макар да е типично български, в случая бе организаран повече за могъща група сънародници на баварката. Теоретично отбелязва началото на розобера, но се провеждаше по средата му, като графикът е направен далеч преди розите да си помислят за цъфтеж. Този празник всъщност се прави за туристите и поради това не може да зависи от капризната биология на Rosa Damascena.  Бизнесът се нуждае от план и организация за всичко - тълпите, автобусите, яденето, нощувките и т.н.  и розоберът се пригажда към него. Розите се берат по принцип при изгрев слънце, когато цветът е най-наситен с масла, и се спира когато напече, но туристите идват след закуска и церемонията ги чака. Брането е досадно,  трудоемко и не особено добре платено, а розоберачите в момента са основно възрастни хора, след като ромите са се изнесли към Западна Европа.

За туристите (а в случая и за синята баварка) обаче се докарват момци и девойки от гимназията, с еднакви народни носии, китайски накити  и гримирани така, както нито една мома преди век не е била нашарена. Хората си искат празник и си го получават – с царица на Розата, хореографски изпипано „хоро“, по-скоро любителски балет. Туристите могат да се докоснат и до самата сърцевина на магията и да си късат цветчета. Пускат ги в началото на редовете, където набързо опустошават всичко, снимат се за спомен, а после тръгват доволни към ресторанта.  Имаше обаче особено любознателна японска група, които не хареса туристическото шоу и поиска да дойде следващата сутрин преди изгрев, за да видят, помиришати и почувстват ароматната истина.

Розоберът и репетициите - видео

А реалният розобер, разбира се, е нещо съвсем различно – досаден труд, свързан с недоспиване и бръмчене на мухи – както днес, така и преди век.  Обща все пак е и омайната атмосфера, красотата на розите и особено ароматът, който се носи навсякъде. Както и свързаната с него и с пролетта  романтика. Разбира се, циркът с „Царицата на розата“ е измишльотина на някой днешен културтрегер, а красотата на розите все пак е вечна и винаги е властвала през май и юни в Карлово. То и сезонът е такъв, та хората го удрят на чувства.

Ето какво пише Любин Каравелов за розобера преди век и половина.   „Захваща се майска пролет, дърветата се накичват с нежни листенца, славеи сладко пеят, всичко става весело, мило и прекрасно, даже и въздухът се напълва с някаква безметежност. А между всичкото това, като Венера между своите нимфи се червеният трендафиловите градини и употребяват всичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат своите свръхестествени прелести и да ни покажат своето превъходство над природата...А ако обичате прелестите на природата, то обърнете своето внимание и на млекопитаещото царство, а именно на Евините синове и дъщери, на които доволно често завижда трендафилът и които имат пълно право да се нарекат царе и царици на природата. Черни очи, вити вежди, бели лица, хримизни бузици, дълги клепачи, тънки снаги, високи гърди... Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществуване на върбата.“

А поетът Стоян Чилингиров даже го описва в рими.

„Елате вий под цветните чертози

На месец май – купнеж на любовта

Момите тук свенливи са мимози

И много по-красив е тук света.

Празникът - видео

Баварката обаче сякаш бе равнодушна към туристическия празник, че и към момите.  И правилно – това е шоу, не си струва да се занимава с него. По-скоро стана нещо обратно, тя самата се включи в празника, но привлече погледите не толкова на туристите, колкото на младежите в псевдонародни носии,  които – явно познавачи на този тип коли – не гледаха толкова към нагиздените си връстнички от гимназията, а веднага разпознаваха новото поколение на BMW 3-а серия и се въртяха заинтигувани около  нея. До синята баварска красавица се насъбр и група кукери, които даже започнаха да дрънчат с хлопките.  Изглеждаше че го правят повече заради колата, отколкото заради туристите.

А самата кола бе посетила розовите полета в навечерието на празника, когато полето бе спокойно и някака меланхолично. Нямаше ги туристите, аранжираните ритуали  и досадната музика.  На фона на розовия масив самотната синя кола също изглеждаше красавица, макар и носеща  друг тип красота.  Обиколките по полския път около розите обаче не й бяха особено по вкуса. Седанът е ниска и стремителна кола така че трябваше да се кара внимателно.

Новата тройка е красива по специфичния си баварски начин - хармонична, стегната, умерено агресивна и елегантна. Излъчва стаена сила, а ярко синият цват контрастираше удачно с нежия оттенък на цветовете.  Всъщност баварската 3-а серия е уникален пример за естетическа еволюция, защото от първото поколение насам няма резки завои и скокове (освен залитанията на Крис Бангъл в началото на века, но те не стигнаха до 3-тата серия) така че, външно моделът не изненадва. Той сякаш неусетно пораства, става все по-голям и  по-елегантнен, а привлича погледа по същия  начин, по който това правеше и предишното поколение, както и по-предишното. Всъщност  старите тройки и досега събират погледи, особено младежки по улиците, а новата не внася нещо принципно различно, макара че подробностите, акцентите, оттенъците могат да се описват дълго и разточително.

По-сериозни промени има в интериора. И най-сериозната  е в контролното табло зад волана. То е изцяло дигитално и с нова форма на нещо като разтегнат елипично разтегнат шестоъгълник, който със сигурност днес дразни баварските фенове, а утре ще бъде приет като икона. Често става така с колите, които са обект на фенски страсти. А ако подминем естетическите оценик, които като правило са въпрос на вкус и силно субективни,  то трябва да се каже, че новото контролно табло  е важно като преход към дигиталното поколение и идващото самоупарвление на колите и по-важно - то е функционално. Дава очетлива и ясна информация за всичко, което интересува шофьора. До таблото е големият дисплей на i-Drive, който вече е обогатен с щедъл и сложен набор от нови функции.  Новите седалки вероятно са по-добри от старите, които бяха много удобни. У  добствата си имат коварна особеност -с  тях свикваш бързи и не ги забелязваш.  Има още една изненада – старт бутонът не е на привичното място под волана, а е на централната конзола. Така всъщност е по-удобно, но все пак дразни – поне докато свикнеш.

А като се подмине естетиката (отвън и отвътре) се стига и до най-важното за една баварка – динамиката и пътното поведение.   Всъщност  моделът може и да е съвсем нов, но моторът не е. Autoobserver вече го тества с кросоувъра X2. Последно поколение двулитров турбодизел,  достатъчно мощен за семейния седан, авангарден в техническо отношение, тих и гъвкав, тегли отлично още от ниски обороти и разгръща мощността равномерно към високите. Средният разход на гориво за теста, с дължина над 500 км (до Карлово и обратно през Старосел) бе едва 6,5 л /100 км.

Принос за вълнуващата динамиката на седана има и 8-степенния автоматик ZF, който също е добре познат като качества. В теста дизеловата тройка се показа бърза, стабилна, удобна и сравнително икономична,  поне от гледна точка на разхода на гориво. Самата кола обаче не е икономично перо в семейния бюджет. Струва скъпо, за да си я купиш,  пък и след това - за да я застраховаш и поддържаш. Но и доставя  истинско удоволствие, което е по-ценно от парите, ако ги имаш достатъчно, разбира се.

А пътуването с баварката в края на май бе наистина интересно. На връщане към София минахме през Старосел, където близо до уникалната тракийска гробница се вихри и феноменът на т.нар. неоезичество - възстановяване на тракийските култове. А на минаване през Старо Железаре баварката премина през една истинска картинна галерия на открито.  Майсторски направени графити украсяват белосаните огради на селото. Приятно е, когато някой направи нещо такова, става по-ведро и пъстро, а разрухата на запуснатите къщи вече не се набива в очи. Колата не пропусна да се снима и на този интригуващ фон. 

Галерия от теста и празника

Христо Мишков

Назад



Коментари