Един исторически кросоувър

/ Изпитател

Всъщност BMW X2 просто попадна на историческо място. А иначе може да се определи и като „бикросоувър“

Баварската машина се движеше бавно и почти безшумно по новичката,  гладко асфалтирана крайбрежна алея на Варна, дизелът мъркаше приспивно, гумите прискърцваха приятно по чистия асфалт, а отдясно заливът приблясваше с играта на отраженията от къдравите вълнички. Направо романтична картина, която може да те тласне било в спомени, било в мечти. А за какво толкова да си мечтае човек докато кара лениво новичък кросоувър под лъчите на мекото пролетно слънце? Ако е млад и невъздържан – за някоя по-голяма и и по-спортна баварка, че и за Ferrari, а ако е по-улегнал може да го удари на размисли и спомени.

Ето го странният механизъм по който, докато си зяпах идиличния варненски залив през прозореца на ярко синя немска кола, се сетих за един мрачен и доста напрегнат ден  преди повече от 100 години, когато над същия залив са се носили тежки снаряди, които падали хаотично из Варна, улиците се изпълнили с ужасени тълпи, а отгоре хвърчали хидроплани, за да насочват огъня към централните части на града и към по-гъсто населените квартали. Ескадрата била наистина внушителна – 17 кораба, от които 3 крайцера с 305-мм оръдия. Те можели да обстрелват града от голяма дистанция, докато са извън обсега на българската брегова артилерия, което в очите на бягащите варненци превръщало цялата операция в хладнокръвен разстрел. В една война обаче винаги има и друга гледна точка. Според руските дипломати и офицери ставало дума за наказание на палаво дете, на което според тогавашните педагогически теории било добре да се напомня, че непослушанието води до болка. Операцията е била планирана като „наказателна“ и е била обсъждана между Париж и Петербург, които тогава били съюзници, като са знаели добре, че Варна не може да се защитава срещу крайцерите. Знаели са го и в българския дворец, но вярвали, че Русия няма да стреля срещу „братушки“.  

Така България влязла в „най-глупавата война“, каквото е единодушното днешно мнение на историците за Първата световна. Тази война е пълна с недоразумения, особено в началото. България я започнала с простата идея да разходи войската до Македония, пък получила бомбардировка на Варна и разбрала, че има да воюва с половината свят и с всички съседи.  Германия и Русия си обявили война заради династическия инат на величествата им (които иначе са били добри братовчеди) и до голяма степен поради елементарно недоразумение около мобилизационните планове. И всеки си е мислел, че всичко ще приключи с триумфална победа до месец, че това е „последната от всички войни“.

За да се стигне до прозрението на големия историк Пиер Микел, че Първата световна е „най-голямата магария в историята“, трябвало да се пролеят реки от кръв, а после да се изпишат и тонове с мастило. През есента на 1915-а обаче войната все още предизвиквала ентусиазъм – и сред военните, и сред цивилните, а особено сред инженерите, които за едно десетилетие, докато си измисляли разни оръжия, тласнали техниката с цяла епоха напред. В битките на „Голямата война“, кякто я наричали французите, се включили автомобили, самолети, подводници, картечници, радио, химически газове. Военните не смогвали да  усвоят и опознаят възможностите на новите си играчки, та се случвали и странни епизоди. Примерно - да изтровиш своите с необмислена газова атака (като при някои днешни полицаи, но онзи газ си е бил смъртоносен), войници да коленичат пред самолетите, защото ги имат за хвърчащи демони, да изпращаш кавалеристи срещу картечници или пък цяла ескадра да побегне панически пред малка подводница, която тогава е можела да се движи съвсем за кратко под вода и никога не е било съвсем сигурно, че накрая ще изплава. Един такъв епизод сложил край и на руския наказателен разстрел на Варна – две немски подводници тръгнали самоотвержено срещу могъщата ескадра от 17 кораба в една атака на отчаяна морска храброст, торпедо се взривило в предпазните мрежи на флагманския руски крайцер „Пантелеймон“.

Този кораб, между другото, имал доста сложна съдба. Бил спуснат на вода през 1905-а година под името „Княз Потьомкин Таврический“, кръстен на един от великите любовници на императрица Екатерина Велика (немкиня по произход), но бил преименуван след бунт на екипажа заради лоша храна, който по-късно болшевишката пропаганда славеше като велик епизод на класова борба. Та огромният „Пантелеймон“, заедно с ескадрата си, побягнал безславно пред две малки подводници, които са били като мухи пред него, но той не ги е виждал и неизвестността в този момент се оказала по-страшна заплаха и от 305 мм оръдия. След две години името на кораба отново ще бъде сменено – този път на „Борец за свобода“,  а капитан Касков, който през 1915-а си пострелял към Варна, бил убит от болшевиките. 

А на 14-и октомври 1915-а немската подводница UB7, командвана от мичман 1 ранг Вилхелм Вернер, излязла победител в кратката морска схватка, гордо изплувала в залива и била посрещната триумфално от просълзените варненци. Мичман Вернер е имал късмет, защото по другите морета и океани надводните моряци вече се понаучили да се справят с подводниците и ако руската ескадра е знаела какво да прави, двете субмарини щяха да почиват вечно на дъното на  залива. Всъщност подводничарите в тази война и без това са си били по-скоро самоубийци, отколкото войници. Шансът им да оцелеят е бил под 50%. От 375 немски подводници 202 са били потопени, част от тях и поради технически проблеми и инциденти. Могли са до изкарат до два часа под вода, а всяка минута работа на акумулаторите буквално е тровела екипажа.

Техниката в тази война напредвала бързо, а немската техника се развивала изпреварващо. Част от нейния военен подем е и „Баварският моторен завод“ (BMW), създаден през 1916-а за производство на авиационни мотори. Баварските мотори се справяли особено добре с работата си на височина, а самолетите трябвало да хвърчат все по-високо заради все по-добрата зенитна артилерия. Световният рекорд  с такъв двигател по онова време е стигнал до  9760 метра.  Подобна фабрика нямало как да остане безнаказана от победителите, затова и Германия след войната била принудна да спре производството на самолети, та BMW преминава на мотоциклети, а после и на автомобили. Останала обаче синьо-бялата емблема (цветовете са от баварското знаме, от времето когато Бавария е била отделно княжество в състава на немската империя), която стилизирано напомня пропелер на самолет.  

Така фирмата BMW тръгнала по пътя, който я довежда до  въпросната Х2, снабдена с дизелов мотор (напук на днешната война срещу нафтата) и украсена с яркосиня боя. Приятна машина, за да си пълзиш безгрижно в пролетен ден по крайбрежната алея на Варна и да си мислиш за разни работи.  А освен че има много история зад гърба си, тази кола крие и актуални интриги. Тя е кросоувър, което я постава в центъра на пазарните тенденции на момента. Даже може да се определи като „двоен кросоувър“ (или пък „бикросоувър“), защото е кръстоска между „истинския кросоувър“ BMW X1 и спортно купе.

Около това, разбира се, може да се спори, но става дума за една по-нахъсана, по-спортна версия на един от най-популярните баварски модели. X2 е с 8 см по-къс и със 7 см по-нисък от Х1. Има по-стремителен профил, излъчва повече атлетизъм и агресивност. Това се получава и от акценти като правоъгълните арки на калниците, подчертаните странични прагове, елегантната понижаваща се назад линия на покрива и ниската графика на прозорците. Ударна функция в изграждането на различното, по-свежо впечатление имат бъбреците на радиаторна решетка, които са с обърната трапецовидна форма - такава се предлага за пръв път при модерно BMW. Симпатичен ретродетайл е допълнителната емблема на задната колона, спомен за баварската класика 2000 CS и 3.0 CSL.

А интериорът донесе една приятна изненада. В новите баварки вече шества авангардното дигитално контролно табло, но Х2 пази старото с класически кръгли уреди, което носи и истинско ретроочарование. Макар по-спортната трансформация да е намалила малко вътрешното пространство, комфортът за 4-има пътници е на високо ниво, като просторът е допъленен от традицонното баварското качество на материали и изпълнение. Класическият баварски интериор е описван многократно и обикновено със суперлативи, така че тук надали може да се добави нещо ново, освен съжаление заради нахлуването на електронни новости и особено заради поставянето на екран пред погледа на шофьора, но това е тенденция, от която не може да се избяга. Всъщност BMW издържа сравнително дълго на нашествието на екраните.

По-интересен в теста бе дизелът, като за него отново може да се говори с носталгия, но той заслужава и защита. Това е един велик двигател, подложен на грозна и несправедлива атака. Моторът е двулитров, но достатъчно мощен за среден кросоувър като Х2 (190 к.с.), авангарден в техническо отношение, тих, гъвкав, тегли отлично още от ниски обороти и разгръща мощността равномерно към високите. Средният разход на гориво за теста, с дължина над 1000 км (до Варна и обратно през Бургас, с повече от 500 км магистрали) бе едва 6,1 л /100 км. Сегашната атака към дизелите е заради емисиите на азотни окиси, но при този мотор те са намалени разко с използването на добавката AdBlue, а иначе бързият кросоувър емитира около 126 г/км СО2, което е доста по-малко от сравнимите бензинови мотори.

В момента се води доста сериозна битка за бъдещето на дизелите, като немските фирми се съпортивляват на атаката срещу тях и търсят път за премахването на азотните окиси. Всъщност, ако битката бе само с окисите, тя вече щеше да е спечелена, но тук се намесват глобални политически и икономически интереси, както и една почти тоталитарна екологична кампания, която в реалността води до обратни резултати. Намаляването на дела на дизелите води до увеличаване на емисиите на СО2, просто защото бензиновите мотори емитират повече СО2. Засега се вярва, че електричките ще компенсират този тренд, но преблемите на електромобилите тепърва ще има да се изявяват. И нищо чудно обновените дизели да се върнат триумфално на сцената и по пазарите. Заслужават го!

В теста дизеловата баварка се показа бърза, стабилна, удобна и сравнително икономична, поне от гледна точка на разхода на гориво. Инача да имаш подобна кола си е скъпо удоволствие. Тази конкретно струваше 113 835 лв, като  31 135 от тях са за различните екстри – от 600 лева за релси на покрива, до 1100 лв за 4-годишна гаранция с ремонти. Повечето от т-нар. „екстри“ бяха включени в пакети, като избровяането на всевъзможните помощници на шофьора би отнело прекалено много място. Аз лично не усетих нещо да ми липсва, макара че колата нямаше адаптивен автопилот и прословутото устрайство за подъдржане на лентата. Много удобен бе хедъп-дисплеят, а аудиоуредбата Harman/Kardon осигуряваше наистина прекрасен звук. И навигацията се справяше пефректно при доста объркания маршрут из варненските потайности.

BMW много се гордеят с „радостта от шофирането“, която е превърната във фирмен слоган и имат основания за тази гордост, паказа и тестът на Х2. Машинката просто доставя удоволстиве, което трудно може да се анализира. В него влизат реакциите на педала, послушното следване на сигналите, които получава от волана, приятното дизелово мъркане на мотора и лекотата на ускоренията. Обаче тази радост си има има и обратна страна – колата е толкова послушна, че в в комфортната кабина просто забравяш за ограниченията, а те все така си важат и понякога напомнят за себе си по неприятен начин. Та трябва и да се внимава.  

BMW X2 xDrive20d LINE Model M Sport

Двигател

4-цил, 1995 куб.см

Трансмисия

8-степенен автоматик, 4WD

Мощност

190 к.с./40000 об/мин

Въртящ момент

400 Нм/1750 - 2500об/мин

Ускорение 0-100

7,7 сек

Максимална скорост

221 км/ч

Разход на гориво

При теста 6,1 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4360/1824/1526

Цена на тестовата кола с всички екстри

113 835 (без екстри 82 700)

Назад



Коментари