Бях забравил този приятен шум откъм предния капак, отчетлив, в началото приглушен и ненатрапчив,  при нормално каране е по-скоро тихо басово ръмжене, което преминава във все по-внушителен  рев, ако се натисне газта, но тестът на Tayron ми го припомни. Дааа….за шофьорското удоволствие звукът има своето значение и този е като любима стара музика, която не можеш да сбъркаш, каквито и модерни шумове (и тишини) да се носят наоколо. Дизеловият звук е наистина по-приятен от фалшивата тишина на електричките, от смесената какафония на хибридите, че и от по-високия като регистър, но по своему възбуждащ звук на бензиновите мотори. Все по ценен е и защото е по-рядък. Дизелите вече са анатемосани и осъдени, но VW ги поддържа в гамата си, а за голяма машина като Tayron двулитровият TDI е отличен избор  – отдава солидната мощност от 193 к.с.и още повече въртящ момент със сравнителни ниска консумация на гориво. На дълъг път е както приятен за каране, така и изгоден като разходи.

Моторът беше първото нещо, което ми направи впечатление в теста, но аз съм си носталгик и затова обръщам такова внимание на дизела. Всъщност гамата на задвижванията в моделното семейство на Tayron е необикновено богата и разнообразна технически и дизелът надали ще е водещ при продажбите, защото бизнесът вече е различен, но той все пак има своя чар.

А и най-интересното в Tayron  далеч не е само под предния капак. Всъщност целият е  важен, защото е голям SUV, който разполага и с възможност за разполагане на 7 удобни седалки. А това значи не само по-голяма компания за пътуване, но и данъчен кредит, с което се икономисват 20% от крайната цена, а тъй като цената е висока, то и икономията е сериозна. Даже може да се направи точна сметка. Опцията със 7-те седалки струва 1727 лева, но при цена на тестовата кола 104 372 лв. от ДДС се икономисват  20 874 лв. Ето един случай, в който даваш нещо и получаваш почти 12 пъти повече. Всеки счетоводител ще хлъцне при подобна сметка.

А това е само началото. Тази кола ще ви радва и без да слагате 7-те седалки, просто без тях ще ви излезе по-скъпа, но пък има достатъчно аргументи, за да забравите болката от данъка. Всъщност става дума за авторитетна и наистина луксозна машина в най-популярния днешен сегмент. При това – почти флагман в гамата на най-големия европейски автопроизводител. Тук има възможности за спор. Традиционният флагман на VW си остава по-дългият и по-елегантен Passat, но суровата реалност е, че големите седани губят пазарен дял, а големите кросоувъри и SUV печелят. При това Passat вече дори не е седан, а е само комби, това го прави по-функционален, но пък губи от авторитета си на началническа лимузина. Така че Tayron заслужава по-внимателен поглед и то - с уважение.

Дизайнът внушава подобен авторитет. Той по принцип е характерен за кросоувърите на VW, които вече са цяла гама – донякъде сходни като силуети, макар и доста различни по размери. Tayron е техният лидер, не просто най-големият на размери, но и най-внушителният. Дълъг е 4,77 метра, широк е 1,85 и е висок 1,66. Габаритите позволяват да се оформи изключителен жизнен простор за пътниците, дори и ако са седем на брой. Впрочем, двете допълнителни седалки все пак са сравнително скромни в сравнение с луксозните кресла на основните пасажери. Така че, ако наистина ще трябва да транспортирате ежедневно и на дълги разстояние по 7 човека, по-добре да си вземете бус. А при Tayron последните двама ще се чувстват онеправдани, макар че реално ще разполагат с достатъчно простор и удобства.

И ще могат да си превозват багаж. Товарният обем е гигантските 2090  литра ако са останали само предните две седалки, при вдигнат втори ред (5 седалки) обемът се намалява до солидните 885 литра, а при 7 пътнически места все пак остават 345 литра, градските коли, които често се ползват и като семейни, обикновено имат  сходен, че и по-малък багажен обем.  

Tayron предлага дори възможности за здравословен сън. При сгъване на облегалките се оформя равен под, дълъг почти два метра и широк 1,1 м., направо семейна спалня.  А  ако все пак и този багажник ви е недостатъчен, можете да си теглите ремарке до 2,5 тона – каравана, малка яхта, голяма моторница, че даже и фургонче с кон в него. При това Tayron е оборудван със специален асистент Trailer assist  за облекчено маневриране с ремарке, а стабилизиращата програма поема грижата за стабилността и на ремаркето при висока скорост. 

Функционалността се съчетава с комфорт и високи технологии. Предните седалки не само имат възможности за безброй реглажи, но разполагат с вентилация и масажна функция, а качествената аудиоуредба добавя елемент на блаженство към удобството. Всъщност цялостната атмосфера в купето е наистина забележителна. Използват се само качествени материали, а естетиката е внимателно изпипвана. Стъклата са трипластови със специален изолиращ слой между слоевете, грижат се и за акустиката като спират излишните шумове, климатикът охлажда по различен начин отделните зони, а амбиентното осветление създава различни „атмосфери“ – по избор между 6 възможни.

Важно място заема тъчдисплеят над централната конзола, на който се концентрирани навигация, бордкомпютър и упрвлението на някои функции. В първите отзиви имаше и критика за прекаленото налагане на управление чрез докосване и плъзгане по екрана – примерно силата на звука или на климатика. При опознаването на колата обаче става ясно, че за управление на важните функции може да се използват както бутони на волана, така и големия централен бутон, от който се управлява както силата на звука, така и избора на режими и други функциии. Този бутон е точно под ръката и е наистина удобен и интуитивен, теке че с него отпада нуждата от ръчкане по дисплея, което обикновено отклонява вниманието.

Разбира се, комфортът с бутоните и плъзгачите също е второстепенна особеност за една истинска кола. Най-важното е движението, динамиката, управляемостта, икономичността. И тук Tayron  поставя клиента пред истинско изпитание с богатството на своите задвижвания. Освен тестовият дизел (2,0 TDI 193 к.с.) моделът се предлага в още един дизелов вариант (150 к.с.), както и с два бензинови (204 и 265 к.с.), микрохибрид (150 к.с.) и две плъгин-хибридни версии (150 и 177 к.с), като плъгинът има самостоятелен електрически пробег над 100 км.    

Всяко от тези задвижавния има своите предимства и недостатъци, а изборът е сложен. Най-евтино  (82 192 лв.) е микрохибридното задвижване 1,5 е TSI OPF (150 к.с.), а най-скъп е турбодизелът със 193 к.с. (104 362 лв ).

 И точно него трябваше да тествам. Моторът достойно защити високата си цена - теглеше стабилно и икономично, като в края на дългия преход, в който имаше и магистрални участъци, компютърът отчиташе среден разход малко над 6,5 л/100 км. Възможно е да се кара и по-икономично, но пък тогава няма да почувствате великолепната скоростна стабилност и комфорта на голямото купе. И няма да чуете очарователния звук на турбодизела, който, поне за мен, е по-приятен от тишината на електричките. Моторът бе съчетан със 7-степенна автоматична скоростна кутия с два съединителя, а задвижването 4х4 разпределяше тягата умно между 4-те колела. При нормално шофиране предавките се сменяха неусетно, а колата бе стабилна в завоите, уверена при спиране, реагираше послушно на волана и газта, а при спортен режим - и донякъде нервно, но без да създава напрежение. Всичко това се  съчетаваше в  истинско шофьорско удоволствие, а за останалите в колата оставаше другото удоволствие – от комфорта и самото пътуване.

А шофирането имаше и друг интересен аспект – взаимодействието с колата. Днешните коли отдавна не са просто изпълнители на чужда воля, а се намесват все по-активно в шофьорската работа – за добро или за лошо. Tayron е напред и в тази сфера. Изброяването на всички „асистенти“ за сигурност и комфорт е не просто дълго, но и донякъде досадно. Все пак да споменем: Front Assist с автоматично спиране и разпознаване на пешеходци и велосипедисти, Lane Assist (поддържане на лентата), Adaptive Cruise Control (ACC със Stop & Go функция), Side Assist (контрол на смяна на лента), Emergency Assist (при непредвидена неспособност на водача), Exit Warning System (предупреждение при отваряне на врата към приближаващи участници в движението). IQ. Light HD-Матрични фарове, Мултифункционален капацитивен цветен 15" сензорен дисплей; - Head up Display, асистент самопаркиране "Park Assist Pro" с функция "Памет", панорамен шибедах и много други. Така че - не просто просторен и комфортен, а е и наистина високотехнологичен. А дали си струва цената – всеки сам решава. За да се ориентирате по-подробно в безкрайните „екстри“ към текста е приложена и ценовата листа.