Дизелов Civic с як автоматик

/ Изпитател

Деветстепeнната скоростна кутия е перфектна, иска повече мощност

Десетото поколение на Civic  дойде, обградено от интриги. Поне две от тях бяха свързани и с тестовата кола, оборудвана с  дизел, съчетан с автоматик.  При лансирането на модела нямаше дизелов двигател в гамата. Това бе донякъде нормално, тъй като Civic е световен по замисъл, но на практика е създаван с приоритет за Америка, а там дизелите са низвергнати. Освен това, по същото време и в Европа се вихреше фолксвагеновия „дизелггейт“, много фирми се отричаха панически от тези славни и икономични двигатели. Не и Honda, която по принцип не изпада в имитаторство и върви упорито по своите си пътища. И дизелът се появи – при това какъв дизел! Компактен, 1,6-литров, пъргав и икономичен, и най-важното - отговарящ на най-високите екологични изисквания – при това не само без никакви шашми и манипулации в софтуера, но и без добавка на AdBlue. Не случайно върху него се кипри надписът Eearth Dreams - мечти на земята, който звучи и като малко предизвикателство към моментната екологична конюнктура.

Дизеловата интрига на Civic всъщност бе решена още миналата година, но пък се появи друга – за този мотор не се предлагаше автоматична скоростна кутия. Вярно, всички тестове подчертаваха колко добра е ръчната 6-степенна, но Civic е модел с претенции, а без автоматик пазарните му крила са подрязани. И тази интрига се разреши - с помощта на прословутата немска фирма ZF и нейната 9-степенна  автоматична скоростна кутия, която е еталон за коли с предно предаване. Така, между другото, дизеловият Civic изпревари бензиновия си събрат, който има вариаторна CVT. Тя може доста успешно да се прави на автоматик, но не е истински и понякога това се чувства.

Видео от теста

Така че тестовата кола, с която трябваше да се направи едно дълго и интересно пътешествие до една от етнографските загадки на България, бе сама по себе си интригуваща. Освен това бе и някак прекалено сериозна – заради бляскавия черен цвят. Стои внушително, но според  мен този тип авторитет не пасва на Civic. Десетото поколение има уравновесен, но смел и разчупен дизайн, то е стремително и наситено с  емоция. Един по-ярък цвят му стои много по-добре. А и в августовските жеги черното поемаше обилно количество енергия от слънцето, която климатикът трябваше да бори с усилена работа, а значи - и с допълнителен разход на гориво.

А целта на пътуването бе не просто да се провери колата, а да се види какво става с един от религиозните феномени на България – т.нар. „бъхтеща Богородица“ в ивайловградското село Свирачи. Селото е от преселници от Мала Азия – във вихъра на балканските войни те са дошли на мястото на гърци, които пък се изселили на юг. Подобни драми има много по южните граници на България, а в Свирачи от преселническата рокада останала уникална икона на Богородица, която на 15 август „играе“ в ръцете на богомолците и ги удря доста немилосърдно по главата. Те вярват, че „бъхтането“ е за добро и имат за лоша поличба, ако някоя година не се случи. Бабите твърдят пред камера, че самата икона се движи в ръцете им, дори едва я удържали, макар на записите да се вижда, че усилието е тяхно. От религиозна гледна точка е важно в какво вярват и какво чувстват, а не какво точно правят, защото „висшата сила“ ако я има, действа чрез тях. И да я няма -пак интригата е в тях. Ритуалът със сигурност е преживял целия ХХ век - не само войните и преселенията, но и комунизма.

В демокрацията пък „бъхтещата икона“ набързо се превърна в туристическа атракция и досадно медийно шоу. Няколко години на 15 август малката селска църква едва смогваше да побере тълпите любопитни туристи, ведно с безбройните телевизионни екипи надошли да видят и фиксират „божественото“ чудо.

Сега излиза, че не е било съвсем божествено, защото е отменено с една проста заповед на пловдивския митрополит Николай. Той е забранил иконата да се дава в ръцете на хората и тя вече не може да „бъхте“ никого. Стои си мирно на мястото, но загадъчната й усмивка поражда всякакви размисли и би трябвало да притеснява забранителите. Жените вярват, че Богородица си иска „бъхтенето“ и чакат то да се върне. Селото страда, то вече не е обект на медиен интерес и празникът е съвсем скромен. Интересно какво ли ще стане? И селото, и иконата, и „бъхтенето“ са преживяли много по-лоши неща от една митрополитска забрана. Местният свещеник се позова на решение на 7-ия вселенски събор (от 787 година), където нямало понятие „бъхтеща икона“. Това не му пречи да вярва, че една кофа с вода става лековита, като потопи китка в нея.

Седмият вселенски събор, между другото, отхвърля иконоборството, което е унищожило част от православната обредност и изкуство и връща иконопочитанието, включително вярата, че иконите правят чудеса. И станало друго чудо - онези християни, които не се огънали под натиска на иконоборческите императори, изведнъж станали победители.  

А дали пък и при дизелите не се разиграва някакъв такъв ритуал, хрумна ми докато гледах вечно загадъчната усмивка на иконата. Сега в бизнеса има някаква „дизелоборческа“ кампания. Аргументите срещу нафтата са различни по убедителност, както и контрааргументите. Дискусия на практика няма, има кампания срещу дизелите, която е по-скоро политическа и се налага с административен натиск, подкрепен от демонстрации на фанатизирани екологични групи.

И по-слабите духом от автопроизводителите  с лекота се отказват от тези велики - икономични и гъвкави мотори, заради съмнителни доводи, зад които стоят спекулативни интереси. Другите пък чакат бурята да се размине или вятърът да се промени. Със своята Earth Dreams Technology Honda показва, че дизелът има своите достойнства, които му дават право да гледа към бъдещето, поне докато не дойде електрическият апокалипсис. Защото, каквото и да се говори,  дизелът си остава по-икономичното и по-екологичното решение. Поне засега. Но упоритостта  на Honda впечатлява, а на пътя дизелът още по-силно радваше шофьорската душа със своята гъвкавост и икономичност.

И деветстепенният автоматик му помага, показа дългият над 800 км тест.  По магистралата той се разкрива от най-добрата си страна. Многото предавки му позволяват да избира оптимален режим на работа, а като ускориш до монотонна крейсерска скорост, се кротва на 9-а, колата поддържа 140 км/ч със сравнително ниски обороти и на икономичен режим. Магистралните преходи се минаваха с разход под 5 л. на 100 км – при това колата се движеше уверено в лявата лента, отстъпвайки път само на злостни нарушители на законното ограничение. А когато дойде момент за изпреварване - просто натискаш педала по-рязко и компютърът смъква с две, три, при нужда и четири предавки, за да ти даде на разположение повече въртящ момент, който да те изтегли бързо,  с лекота и все пак без да вкарва мотора в ревящи обороти.

Между другото, опитите да си играеш с перцата на волана по-скоро разочароват. В тази област компютърът е далеч по-добър от човека. Просто деветте предавки са много и компът по-добре може да се ориентира в избора на оптималната за моментната ситуация. На практика моторът почти никога не се вкарва в излишно високи обороти, което често се случва на по-старите автоматици. Икономията на гориво спрямо класически автоматик с 6 предавки е 16%. Освен това с тази кутия всичко става много лесно, толкова лесно, че остава и впечатлението, че 120-те конски сили на мотора са някак малко за възможностите и потенциала на автоматика. Той би се справил и с далеч по-мощен двигател, като съответно колата ще има и доста по-вълнуваща динамика.

Дизелът, между другото, не разочарова с динамиката, но и не вълнува с нея. Ускорението 0-100 е за 11 сек, докато с ръчни скорости е 10,2 сек. Максималната скорост и при двете версии е 200 км/ч. Радостта на автоматика все пак е не толкова в динамиката, колкото в приятното, безусилно пътуване в просторния и стабилен на пътя хечбек, а накрая – и от цифрите за разхода на гориво.

Интересно решение е приложена за управлението на автоматика. Honda се е отказала от „класическия“ селектор във форма на скоростен лост, като е заложила на бутони точно под дясната ръка. В началото е непривично, но свикването с тях става бързо. А из ивайловградските чукари машината се показа и като послушна и пъргава по неравен асфалт, извити пътища с чести изкачвания и спускания. Макар и формално често да се класифицира като компактен модел,  с дължината си от 4,52 м Civic е по-скоро семейна лимузина – просторна и удобна за дълъг път.

Тези качества си имат и цена, която в случая не е много висока. Civic всъщност се позиционира над стандарта на европейските компактни коли, а с тази трансмисия се цели и към лукса.  Най-евтината версия с дизел и автоматик започва от 53 890 лв (без ДДС 44 908 лв). За тези пари освен икономичното и приятно задвижване се получава двузонов климатик, навигация, зимен пакет, комплексът от електронни помощници Honda Sensing, включващ както адаптивен круиз-контрол, така и система за поддържане на лентата и предупреждение за опасност от сблъскване. С по-високо ниво на оборудване, можете да се радвате и на адаптивно окачване, което променя пътното поведение и ви дава повече стабилност в завои на висока скорост.  

 

Honda Civic 1,6 i-DTEC

Двигател

4-цил, турбодизел, 1597 куб.см

Трансмисия

9-степенна автоматична ZF

Мощност

120 к.с./4000 об/мин

Въртящ момент

300 Нм/2000 об/мин

Ускорение 0-100

11 сек

Максимална скорост

200 км/ч

Разход на гориво

Градски цикъл 4,0 л/100км

Комбиниран цикъл 3,6 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4518/1799/1434

Цена

от 53 890 лв

 

Назад



Коментари