Citroën C3 Aircross – играта на хромозомите

/ Изпитател

Малкият френски кросоувър е наследник на оригинален миниван. И това си личи.

+++

Банално е да се каже, че Citroen е просто „фирма с минало“, защото е фирма с "много минало" - с наистина богата, сложна, лъкатушеща и ярка история, а това няма как да не се отразява и на днешните продукти. Технически днес те може и да са унифицирани и глобални, но историята присъства поне в невидимия, но осезателен „ореол“ около емблемата, както, разбира се и във възприемането им от публиката. Ето го например тестовият C3 Aircross. Той изглежда различен, макар технически да е типичен градски кросоувър, който се вписва напълно в стереотипа за тази модна пазарна формула. По размери, задвижвания, динамика, екстри и цена е някъде в средата на сегмента си и се конкурира достойно с Renault Captur, Peugeot 2008, Honda HR-V, VW T-Roc, Ford Puma, Opel Crossland. Но има и нещо, с което се различава от тях. На външен вид все пак е извън стандарта – най-вече с някои особености на дизайна, които не могат да бъдат разбрани, ако не се погледне към миналото му. А там стои C3 Picasso - един от оригиналните миниванове на предишното десетилетие, онзи, който се рекламираше като Spacebox и наистина даваше голямо вътрешно пространство за компактните си габарити. За дизайна му казваха, че е „вдъхновен от немската школа на Bauhaus“ – правоъгълен и прекалено рационален. Някои не го харесваха, за разлика от други! За естетичността винаги може да се спори, но C3 Picasso със сигурност бе функционален, а се оказа и успешен на пазара.

И в наследника му С3 Aircross има нещо от него, от тази „ситроеновска“ оригиналност  - в случая концентрирана най-вече в дизайна. Иначе техниката, естествено, е споделена с „роднинските“ му конкуренти, а е сходна и с тази на останалите състезатели в сегмента на малките кросоувъри.  

И така – поглед към дизайна, като може би най-интересен. Някой художествен критик би видял влиянието на „Школата на Bauhaus“ в „приоритета на функционализма“. С други думи – вместо "излишни" естетически залитания при него се залага на полезния обем и удобствата. И за това може да се спори, в колата има доста „естетически елементи“, но като профил все пак С3 Aircross е получил видимо „миниваново“ наследство от Picasso. То е особено осезателно отвътре, от значителния обем, обкръжаващ пътниците. Такъв бе лансиран през 2017, такъв си остана и след фейслифта от 2021 година. Предницата впечатлява с налагането на „двуетажна“ оптика на предните светлини, която го отличава от конкурентите. Ключово значение имат и двете лайстни, които преминават през цялата предница, като в средата оформят двата шеврона на емблемата. В профил впечатлява задното странично стъкло, което също е наследство от Picasso. Друго наследство – прословутите защитни пластмасови Airbumps - е изчезнало, като от тях е останало само пластмасово защитно обрамчване по калниците и праговете, внушаващо определена суровост и намекващо за офроуд-възможности.

Просторът в каросерията е наистина забележителен за сегмента. Това се отнася както за пътническата, така и за багажната зони. седалките са широки и удобни, а задният ред седалки може да се мести, така че багажният обем варира от 410 до 520 литра. Облегалката се разделя надве части, като при сгъване и на предната облегалка вътре спокойно може да пъхне предмет с дължина до 2,4 метра.

Интериорът на С3 Aircross носи същото влияние на „школата на Bauhaus“ – най вече в простора около широките седалки, но и в особените „заоблени правоъгълници“, които са характерни за оформянета на контролно табло и аераторите. Тяхната специфика се подсилва от възможносотите за двуцветно оформяне и за индивидуализация на цялата атмосфера.

Централната конзола е ключов елемент на интериора. Под загръглените правоъгълни аератори е големият тъчскрийн на инфоразвлекателната система – и той обрамчен с тънка лайстна, но без заоблени ъгли. Под него е тесният панел за управление на климатика, а отдолу - и точно над ръчката за автоматичните скорости - е един особен кръгъл бутон, даващ доза всъдеходност.  

А офроуд-способностите на С3 Aircross са тема, която заслужава специално внимание. Защото той има такива, но са особени. Като повечето градски кросоувъри С3 Aircross няма задвижване на 4-те колела, а предното предаване е твърде уязвимо при попадане върху неустойчиви или хлъзгави настилки. Това ограничение се преодолява благодарение на системата Grip Control, управлявана от кръглият бутон над скоростния лост. Около него има изобразени пиктограми за сняг, пясък и кал. Понякога на шофьора се налага да прави и такъв избор. Борбата с пясъка, калта или снега става възможна благодарение на електрониката, която чрез умело менажиране на разпределението на въртящия момент между двете задвижващи колела им позволява да провъртат по определен начин, без да буксуват безкрайно и по този начин колата може да се измъква от трудни ситуации.

Решението е компромисно от гледна точка на офроуда, но доста ефикасно от пазарна гледна точка. Далеч по-евтино от класическото 4х4, избягва се утежняващото и скъпо добавяне на втори карданов вал, диференциали и т.н., които не просто усложняват конструкцията, но и харчат излишно гориво. А колата не е безсилна пред офроуда и лошото време. Разбира се, не е и „всесилна“, както могат да бъдат класическите всъдеходи, но все пак може да се измъкне от ситуация, в която много от конкурентите ще закъсат. Впрочем системата Grip Control вече е добре позната, проверена като въдзможности и ефикасност и е разпространена по цялата гама на Peugeot и Citroen, включително и в работягите Berlingo. Благодарение на нея С3 Aircross може да претендира, че е „по-истински кросоувър“ от повечето от конкурентните „градски кросоувъри“, които също нямат 4х4, но нямат и предимството на електронното разпределение на въртящия момент между двете предни гуми.

Технически С3 Aircross е изграден върху платформата PF1, която стои в основата на машини като Citroen С3, Peugeot 208 и 2008, Opel Crossland. Тя е проверена във времето, дава възможности за изграждане на каросерия, съчетаваща компактни външни габарити с вътрешен простор и осигурява устойчиво пътно поведение.-Двигателната гама включва трицилиндров бензинов мотор PureTech с обем 1,2 литра и мощности  110 или 130 к.с. или турбодизел BlueHDi (110 или 120 к.с.). По-мощните версии могат да се съчетават и с автоматична скоростна кутия с 6 предавки.

Тестовата машина бе с бензинов двигател 130 к.с., съчетан с автоматик. Това е върховото задвижване за модела и то се справя достойно на пътя, като осигурява приятна динамика, съчетана със значителен комфорт. Тестът включваше и пътешествие до Пловдив по магистралата и там машината се носеше стабилно, уверено и наистина комфортно по нагънатия асфалт. В каросерията бяхме 4-има възрастни, но това не се отрази на лекотата, с която двигателят ускоряваше и теглеше машината. В каросерията не проникваха досадни шумове и при максимално допустимата скорост, колата следваше волана послушно и гълташе километрите неусетно. Настройките на окачването са по-скоро насочени към фирмения приоритет на комфорта, отколкото на скоростната стабилност и това трябва да се има предвид. В града приятно впечатление пък остави повратливостта и компактните габарити, които помагаха с лекота да се провираме из тесните улички и да намираме места за паркиране. Автоматичната скоростна кутия е гъвкава и достатъчно интелигентна, за да разпознава намеренията на шофьора по натиска върху педала на газта. Този 6-степенен автоматик не дразни дори и свинкналите с прословутата гъвкавост на вездесъщите напоследък автоматици с 8 или 9 предавки.

Разходът на гориво бе над 7 л/100 км, което е в рамките на нормалното за този тип машини и за условията на самия тест с 4 човека в купето и предимно магистрални преходи. А на следния ден заваля сняг и даде възможност да се провери и работата на прославутия Grip Control. Стана дума, че тази система е компромис и тя се държа точно по този начин. Спрях целенасочено на сложно място - в началото на изкачване върху утъпкан сняг с ледена коричка отгоре. В тези условия кола с нормално задвижване не би помръднала, но с връщане и засилка от равното би могла и да се справи. При теста С3 Aircross отначало сякаш се поколеба, остана на място, предните колела забуксуваха, но постепенно сякаш напипаха нужния синхрон и полека измъкнаха колата от клопката, а като набра инерция, машината с лекота стигна до върха. Тоест - с Grip Control колата не е всъдеходна като с истинско 4х4, но може да се справи в условия, в които без Grip Control би била безсилна. А какво повече му трябва на шофьора на един градски кросоувър, който от време на време иска и да излиза из природата? Или пък просто понякога му се налага да се справя с непочистени от снега улици.

А накрая и за цената. Най-евтината версия на С3 Aircross у нас е с бензинов мотор от 110 к.с. и започва от 32 096 лв. А най-наточената версия, като тестовата (130 к.с. с автоматик) започва от 44 832 лв. Списъкът с оборудването обаче може да бъде доста дълъг и съответно да вдигне цената. При тестовата кола имаше полуавтоматично паркиране, наблюдение на мъртвия ъгъл, автоматично превключване къси-дълги, отопляеми седалки, отопляемо предно стъкло, лети джанти с диамантен ефект и ред други "екстри", които качват цената до 50 хил лв.

Citroen C3 Aircross PureTech 130 EAT6

Двигател

Бензин, 3-цил, турбо, 1199 куб.см

Трансмисия

6-степенен автоматик,

Мощност

131 к.с

Въртящ момент

230 Нм

Ускорение 0-100

9,2 сек

Максимална скорост

198 км/ч

Разход на гориво

 Средно 7 л/100 км,

Тегло

1205 кг,

Размери в м.

4155/1765/1648

Цена

 От 44 263 лв. Тестовата – 50 711 лв.

Назад



Коментари