Отстраняването на Карлос Гон отвори криза в отношенията между Renaut и Nissan, която тепърва ще води да сериозни тектонични трусове в Алианса, а и в цялата индустрия. Nissan от години е недоволен от подчиненото си положение, което бе наложено при спасяването му през 1999-а година. В момента японската фирма е почти два пъти по-голяма от френската, с позиции по цял свят и солидни печалби,  част от които отиват към Париж. В същото време Renault притежава 43% от капитала на Nissan, има право на глас в управлението, докато Nissan има само 15% от акциите на Renault и е безгласна буква в управлението. Японците от години искат поне равноправие, че и нещо повече, но това нямаше как да бъде формулирано и наложено докато начело на Nissan стоеше Карлос Гон с безпрекословния си авторитет.  Вeднага след като той изпусна нишките на оперативното ръководство в Nissan бе направен заговор, той бе не просто отстранен, а вкаран в тъмница. Сега ще се види дали заговорниците имат предварително подготвен план за по-нататъшните си действия или са импровизатори, което е опасно - и за тях самите. В Renault са изненадани от смяната на Гон и надали са добре подготвени за предстоящите маневри.

Напрежението се е трупало отдавна, досега Карлос Гон задържаше статуквото, но след неговото отстраняване очевидно японската страна ще се опита да използва ситуацията, за да промени съотношението на силите. Това обаче ще бъде много сложна операция, която при невнимателно водене може да доведе до разпадане на Алианса, а той все пак е изгоден и за двете страни. Играта се осложнява и от факта, че в нея всъщност са заинтересовани и други големи играчи. Renaut има съюзнически отношения с немския гигант Daimler, които са скрепени и от технологично коопериране – примерно в баничарките, двигателите и пикапите - и от разменени миноритарни пакети акции. Nissan пък притежава 34% от капитала на Mitsubishi Motors, който е част от японската „Кейрецу“ Mitsubishi - огромна индсутриална групировка с позиции в енергетика, тежка индустрия и къде ли не. Япония и Франция като държави също не могат да останат безучастни, още повече, че 15% от капитала на Renault е държавна собственост. Русия също е в играта, доколкото АвтоВАЗ е собственост на Renault, а развитието на най-голямата руска автофирма е под личния  надзор на Путин. А защо да се пренебрегва Румъния, където Dacia е национална гордост?

Оказва се, че  Алиансът Renault-Nissan е в центъра на доста сложен възел от противоречиви икономически и политически интереси. Досега той се крепеше върху авторитета на Карлос Гон, но истинското изпитание на здравината  му започва след него. Структурно Алиансът все още е съюз на отделни подзразделения, които лесно могат да се разделят. Досега ги обединяваше нещо като феодална лична уния – чрез концентрирането на властта в ръцете на Карлос Гон. Той обаче нито е подготвил, нито е оставил наследник. След него Алиансът, ако не се разпадне, ще трябва да създаде някаква обща ръководна структура, която да осигурява перспективите и най-важното - баланс на интересите на различните подразделения.  Много сложна задача, която трябва да се решава бързо. Всъщност още следващата седмица има планирано заседание на Алианса в Холандия, където тези въпроси ще трябва да бъдат поставени, твърди Automotive News. Там ще участва и Daimler, който като съозник на Renault вероятно ще уравновесява присъствието на Mitsubishi, които пък са под контрола на Nissan. А в отсътвието на безспорно авторитетния посредник Карлос Гон ще трябва да  се търси  друга подобна личност, приета и от двете страни.

Като такъв може да се наложи Дидие Лерой, подхвърля Automotive News. В момента той е изпълнителен вицепрезидент на Toyota. Французин по произход, направил добра кариера в Renault преди да се издигне до самия връх на Toyota, той познава отлично френската и японската бизнескултури, справял се е убедително и в двете.  В Toyota се издигна когато структурите там трябваше да се отворят за „гайджини“ (чужденци) поради нуждите на глобализацията. Заедно с неговото издигане в управлението на самурайската фирма се появи и първата жена. Сложен е въпросът доколко наистина е приет като свой. В Nissan Карлос Гон бе тачен като спасител и бе истинскка публична звезда в Япония, но заговорът зад гърба му бе спретнат мълниеносно щом изпусна оперативния контрол.   

Дали обаче Дидие Лерой щe се рeши да напусна Toyota, където се радва на личното доверие на Акио Тойода и е гарантиран на поста си, за да се пусне в бурните води на междусъюзническите разправии в Renault - Nissan, които не се знае как ще завършат и където нищо чудно именно посредникът накрая да излезе виновен? Впрочем – самата идея човек на Toyota да отиде да спасява  Renault-Nissan вероятно изглежда кощунствена за японците с техните патерналистични представи за вярност към фирмата и лично към патрона. Така че ако Лерой се появи като предпочитан представител на френската страна, той надали ще бъде добре приет от японската. Възелът очевидно е много сложен и разплитането му ще е трудно, но интересно. А ако някой - като Алексанъдр Македонски – се опита да го разсече, то може да отприщи не вълна, а море от проблеми в целия автомобилен бизнес. Защото сериозните технологични трусове за автомобила и за традиционните му производители предстоят. Благодарение на Карлос Гон Renault-Nissan именно като Алианс се готви вече от десетина години и за електромобилите и за автономните коли и тези позиции в сегашните трусове могат лесно да се изгубят. А младите технологични вълчета от Калифорния все така горят от нетърпение да захапят  дял и от автомобилната баница.