През 2007-а година „Бултрако“ отбеляза 15-годишен юбилей. По този повод Костадин Грозданов даде специално интервю за сборника „Пари и автомобили“, издание на тогавашния вестник „Пари“. Припомняме го днес, в деня на 30-годишнината на фирмата, защото много от нещата в него са актуални и интересни. По този своеобразен начин Autoobserver.bg честити на фирмата и на г-н Грозданов юбилея и пожелава успехи и в следващите десетилетия

-  Г-н Грозданов да се върнем към самото начало?

•  Там е една по-голяма австрийска фирма Алтрако, която се беше активизирала в началото на промените. Те бяха представители и на Fudji за цяла Източна Европа, поеха и продажбите на Honda в няколко източноевропейски страни. Тогава аз не бях  в тази фирма. Предполагам са видяли, че е сложно и трудно да се продават коли и постепенно са се отказали.... Може би са очаквали да спечелят, без да инвестират дългосрочно. Всъщност през 1992-а година кой колкото коли докара - толкова продаде. Това бе добра година. На практика нямаше мита, автомобилът се признаваше за инвестиция, нямаше ДДС и хората купуваха много. Honda пък се грижеше за обслужването. От самото начало имаше сервиз, макар и и мълък. В Чехия имаше център за обучение на кадри. Лошото е, че те после избягаха към по-големи фирми. Мисля, че Алтрако не са били готови да работят истински с автомобилите. Така изпускат и шанса на 1992-а година. Тогава се продаваше всичко и в известен смисъл се поставяха позициите за бизнеса за следващите години. Австрийците имаха само малки офиси под наем. Всичко бе така направено, че да могат бързо да се изнесат без загуби. А Вие как се захванахте с Honda?Аз попаднах във фирмата през през 1995-а година. Тогава изкупихме дяловете на австрийците.Те видяха, че не могат да извличат очакваните печалби. Оттогава се заехме с бизнеса. Лошото е, че сделката по изкупуването приключи през 1995-а. Вече се задаваше кризата.

• Какво помните от нея?
• Всъщност 1996-а не беше толкова страшно, колкото първите месеци на 1997-а. Ние официално спряхме да продаваме автомобили, тъй като губехме от всяка кола. Левът се обезценяваше, имаше обща несигурност. Преживяхме на ръба на оцеляването. Въпреки това успяхме да затвърдим дилърството. От Honda ни дадоха диплом за пълно разбиране на идеите на тяхната фирмена философия. Изградихме сервиз и шоурум, които бяха обявени за едни от трите най-добри в Европа. При нас обаче се получи нещо неприятно. През 1998 увеличихме капитала и се преобразувахме в акционерно дружество. Това бе необходимо, защото инфлацията на практика бе изяла парите, с които разполагаше Бултрако. Нещата взеха да потръгват, бяхме пълни с оптимизъм, но пък дойде неприятна изненада от другия край на света. Започна прословутата криза на Далечния Изток. Тя се отрази силно на японската йена. Курсът стигна неочаквано високи нива. Йената се обезцени с около 20%, а нашите коли за седмица поскъпнаха с толкова. И ние, и Honda не бяхме готови за това. Нашият марж по това време бе 15%. Освен това в Япония цените се увеличиха със 7%. Ние губехме с всяка кола, която купувахме от завода. Кризата сви продажбите почти до нулата на много европейски пазари. Отново бяхме на ръба на фалита. Две-три години минаха докато нещата се стабилизираха. Honda загуби доста пари от това, около 200 млн в Европа. Ние – по-малко, но всичко бе на ръба. Honda все пак се запази. Други – Nissan и Mitsubishi тръгнаха към дъното. Стабилизацията започна през 2000 – 2001. Тогава и ние, и Honda, си направихме плановете. Хубавото в нашия случай е, че плановете се изпълняват. Това личи и по развитието на дилърската мрежа.  

• Ако се върнем пък към 1996-а. Тогава инвестирането, купуването на земя можеше да бъде и голям удар?
• Така е. През 2000-ата година заради разминавания по въпроса за инвестициите, аз се разделих с моите съдружници. Те искаха да продаваме активи, аз изкупвах даловете им. Те не виждаха перспективи в бизнеса. Ако не го бяха направили, сега фирмата щеше да е доста по-добре. Аз, честно казано, също се колебаех, и аз можех да продам фирмата. Слава богу, че японците ни разбираха и не създаваха проблеми.
• Как се развиваха отношенията с тях?
• Те са особени хора, но за толкова години съм създал доста приятелства с тях. Самата фирма Honda се разви доста бързо.
• Има ли личен момент при работата?
• Със сигурност има личен момент при всеки бизнес. Убеден съм, че каквото и да си мислят хората и да казват „нищо лично, само бизнес”, това не е точно така. В крайна сметка със сигурност човешките отношения помагат в оценяването и работата с конкретния партньор. Ако не те харесат – няма да работят с теб. А за да те харесат – трябва и ти да ги разбираш. Това не е толкова лесно. Японците имат особен манталитет. Конфуционаството е допринесло за различен поглед към нещата от европейския. Ценностната система е различна. Японците работят много и самоотвержено, приемат го като даденост и са дисциплинирани. В Япония има много любители на високите скорости, но на пътя не можеш да видиш нарушение. Запалянковците ходят на писти и там се отдават на страстите си. Има любителски шампионат с хиляди участници. Още преди да започна да работя с Honda ми попадна книгата на Суичиро Хонда. Бях впечатлен от нея. По-късно изкупихме целия тираж и го подарявахме на клиенти. Той описва как в най-тежките години след поражението във войната, първо изпаднал в личностна криза, отдал се на пиянство, а после се измъкнал благодарение на спорта. В най-тежкия момент на нашата криза използвах неговия опит и въпреки трудностите направихме една състезателна кола. Тая кола е още по пистите. 
• Имат ли фирмена религия?
• Това е и една от причините да ми е интересно с Honda. Те имат философия, разработена още през 50-те. Тогава фирмата е била малка, на Суичиро Хонда сякаш прозира в бъдещето – примерно глобализима, и разработва принципи, подходящи и за сега. В Honda работниците не са служители, а сътрудници. Това се култивира във всеки. Йерархия, разбира се, има и се спазва, но всички си говорят на малко име. Всеки новопостъпил преминава курс по фирмена философия. Има много механизми за активизирането на служителите и използването на потенциала им. Всеки сътрудник, ако има идея, може да създаде група от съмишленици. Един подобен пример е HRV – това е дете на млади сътдрудници, които предлагат идеята, получават подкрепа и го правят. Във фирмата има база данни за уменията на всеки сътрудник. Който има нужда, може да се обърне към онзи, който му трябва и да получи помощ или да свърши определена работа. Това е доста ефективно и полезно за фирмата.

• Излиза че личният интерес е изцяло подчинен на фирмения?
• Двете всъщност се съчетават. Всеки принос за фирмата се отчата и се възнаграждава по някакъв начин, макар и по-далеч във времето. Там имат голяма степен на доверие. Спомням си един случай. Кандидатствахме за кредит пред наша банка, нямахме кой знае какво да заложим, а те ни казаха, че нямат доверие в нас. Когато японците разбраха за това, бяха безкрайно учудени. За тях самото име на Honda е гаранция. Това, че са се доверили на някого би му отворило вратите на всяка банка. В света Honda работи със 100 фирми. Партньорството с тях не е за един ден.

• Имате и опит от работа в търговски структури по времето на социализмa. Можете ли да сравните соцбюрокрацията с японската фирмена бюрокрация?
• Аз имах късмета да работя в малка и гъвкава външнотърговска фирма. Идеите ми се приемаха, имахме колегиална ратмосфера. Всъщност там научих много от нещата, които ми вършат работа и днес. А Honda Europe вече силно се европеизира. Повечето от шефовете вече са евроепйци. Всъщност структурите им се глобализират.
• В западни статии има оплаквания, че трудно се изгражда доверие с японци?
• Това е вярно при повърхностен поглед. Държат се някак грубовато, но това е само маниер на общуване. Когато стигнете до по-голяма степен на искреност, са различни. Дори един ми каза, че тази привидна грубост е опит да се прикрие вътрешната ранимост, своеобразна защитна реакция. Аз имам отлични човешки отношения с много от тях.

• Да се върнем към България. Как се развиваха клиентите в тези години?
• В първите години Honda беше по-скоро бутикова марка, но все повече хора оценяват качествата на нашите продукти. Забелязвам, че при нас вниманието към колите се привлича от други продекти. Примерно от мотоциклети или извънбордови двигатели. Като се впечатлят от работата на мотор за лодка - идват и за кола. Така се преодоляват и предубежденията примерно към немските коли. Болшинството от нашите клиенти са своеобразна средна класа – собственици на малък и среден бизнес, успели лекари, архитекти, журналисти. Общо взето са хора със собствено мнение, които търсят не показност, а добра кола. Повечет са наясно и със себе си и с колите, които търсят. Дори са прекалено информирани.
• Случвали ли се да имате необосновани претенции от клиенит?
• Не. Даже аз съм завиждал на някои марки, които получават много от гаранционни ремонти. Нашите коли рядко се развалят.
• Налага ли се нормална конкуренция?
• Все още има неща, които ни отличават от улегналите пазари. Някои фирми си позволяват нарушения и некоректност. Потребителите и колегите не реагират адекватно. Примерно има фирми, които рекламират цени без ДДС. Това е забрането, но ние като конкуренти не реагираме. Това не е нормално, но за нас сякаш е неморално да настояваш да се спазва закона. Друго важно нещо – все още се регистрират коли по неясен, неевропейски начин. Всякакви китайски коли и т.н. Има и нови американски автомобил, които не отговарят на европейските езисквания. Примерно в Пловдив видях Acura. Те не може да имат официален представител у нас. Политиката на Honda не допуска подобно нещо, но тук си се рекламират и продават. Вероятно са намерили начин да ги регистрират. Ние сме единствената държава, където КАТ крие статистиката за регистрацията. Познавам човека, който е въвел този ред. Тогава той просто е искал да помогне на бюджета на МВР, а сега това вече е пълна отживелица.
• Вие по едно време реагирахте срещу план за производство на пиратски мотоциклети?
• Да и май успяхме. Искаха да сглобяват тук, но май са се отказали. Сега дочувам идеи за сглобяване на пиратски джипове, копиращи конструкции на Honda. Проучвали са възможността да получат сертификат за съответствие. Вероятно не знаят, че нашия Технотест просто не може да установи съответствието в пълния му обем.
• Политическите страсти пречеха ли на бизнеса и на фирмата?
• Скоро се замислих по този въпрос. Политиката, пречупена през икономиката влияе върху всички. За добро или лошо, ние не сме се борили за държавни поръчки и останахме извън подобни конфликти. Нашите клиенти избират колата като свободни хора. От нас не зависи политиката, но и ние не зависим от политиците.
• Каква е ролята на застраховките и лизнига?
• Очевидно е голяма. Това всъщност стимулира бизнеса и продажбите на нови автомобили. Ако пак се върнем на 1992-а тогава кражбите бяха малко и се купваха много коли. След това 1993 дойдоха големите мита, през 1994-а големи такси. Застраховките бяха минимум 10% от стойността на автомобила. Всичко това пречеше на бизнеса. Имаше и вълна от кражби. Всъщност кражбите бяха бизнес. Крадените коли се препродаваха, но търсенето бе най-голямо за други мярки. Ние бяхме в някаква златна серда, и общо взето се разминахме.