Брекзит може да доведе до делокализация на автомобилни заводи към Източна Европа и Сърбия трябва да е готова за този „епохален“ шанс, твърди Лидия Пирошки от комшийското издание Vrele gume. Тя призовава правителството да побърза с лобирането, защото иначе „отново ще ни изпреварят Словакия, Полша, България, Румъния....“. Поставянето на нашата страна в списъка може да е заради Great Wall или по-скоро е, за да се дръпне струнката на традиционното съседско съперничество и комплекса за локално превъзходство, което учените-балканисти определят като „взаимни ориентализми“. Така или иначе и сърбите най-вероятно ще тръгнат на нещо като „роуд шоу“, каквото у  нас в петък обяви, че ще организира президентът (2012-2017 гг) Росен Плевнелиев. На старта ги изпреварихме с два дни (обаче - почивни), пък по-натам ще видим...

Обект на лобирането трябва да бъдат най-вече трите японски фирми Toyota, Honda и Nissan, които имат заводи на Острова и вече се подготвяли за усложненията  на „Постбрекзит“. Японският посланик във Великобритания Кои Тцуруока изнендващо е посетил „Даунинг стрийт“ 10 и в прав текст е предупредил премиерката Тереза Мей, че японските автомобилни фирми се готвят да напуснат страната и да изнесат производството си някъде в ЕС. Публичността на посещението на дипломатически език е близо до предпоследна открита заплаха и означава, че процесът на подготвка на подобно решение е доста напреднал. Това би трябвало да е стартов сигнал и за начало на лобистката кампания – не само за сърбите, но и за останалите източноевропейски страни, където от началото на века се изнасят автомобилните заводи. Въпреки няколкото провала досега, България има какво да предложи и не трябва да пропуска своя шанс. Тя вече е любима дестинация за производителите на авточасти, но все още има нужда от прословутия завод за финално сглобяване на автомобили, който пък от своя страна ще бъде локомотив за допълнителни инвестиции.

Съседите обаче не дремят... „Специалните отношения на правителствата на Сърбия и Япония отварят вратата за Toyota Made in Serbia“, твърди Лидия Пирошки. Тя вижда допълнителен аргумент и в безвизовия режим на Сърбия с Русия, които може да отвори вратите на сръбската Toyota за огромния руски пазар. Последният аргумент обаче е предизвикателство към ЕС, пък и Toyota си има производство в Русия. България от своя страна има своето голямо предимство в членството в ЕС и принадлежностат към общото икономическо пространство, както и в стратегическото си местоположение между Изтока и Запада.

Ако наистина делокализират заводите си, японците ще трябва да правят доста сложни преценки за баланса на преимущества и недостатъци, допълван със специални отстъпки и обещания за държавна помощ чрез инфраструктура и инвестиции, но и с контраманеври на другите автомобилни фирми. Същото издание прогнозира, че европейските производители няма да са доволни от идване на свръхефикасните японски заводи в сърцето на ЕС и ще търсят начин да го възпрепятстват. Предстоят наистина сложни пазарлъци, каквито съпътстват всички подобни решения и България трябва да действа активно, но и да мисли задълбочено, като отчита и онова, което ще предлагат източноевропейските конкуренти. Една от пречките за идване на завод за сглобяване на автомобили досега беше и ограничеността на българския пазар. Това обаче важи и за Сърбия, както и за другите източноевропейски страни, пък там вече има заводи.  А лошото е, че ние, на Балканите не можем да се разберем за някава обща политика, която да доведе и голяма инвестици от общ интерес. Така се действа на Скандинавския полустров или в Бенелюкс. По принцип Европейският съюз също е продукт на подобно споразумение за металургия и въглища от едно време. Нашият балкански интерес обаче засега е по-скоро да си вредим и да се разделяме.