Инспектори на ЕС са посетили офисите на BMW в Мюнхен в рамките на разследването по обвинения, че немската автоиндустрия е крояла гигантски заговор срещу свободната конкуренция. Обвиненията засягат още Daimler и Volkswagen. Според тях трите гиганта са влизали в неправомерни картелни съглашения, за да пречат на конкурентите си и да извличат облаги. Това обвинение тръгна от парадоксален съдебен иск в САЩ, където обвиняемите бяха дефинирани като „бандата на петимата“ (BMW, Daimler, VW, Porsche и Audi). По късно обвиненията стигнаха и до Брюксел, където с тях се занимава еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Верстагер. Тя заяви, че ако обвиненията в картелиране се докажат, фирмите ще бъдат наказани с огромни глоби (до 10% от оборота). Подобни искове в Европа има срещу Google и Facebook и отстрани изглежда сякаш се търси някакъв баланс.

„Аферата с картелирането“ започна от немското списание Der Spiegel, което обвини „петорката“ че тайно са налагали ниски цени на доставчици, както и са се споразумявали по ред технически въпроси, включително за тестовете на емисиите на вредни вещества. А парадоксалното в случая е, че подобни договорки не са особено тайни и са правени винаги. В Германия те са характерна особеност на тяхната бизнескултура, която не противоречи на конкуренцията.

И докато инспекторите в Мюнхен са водели своите разследвания, отвъд Океана избухна друг скандал. Чернокожият борец за граждански права в САЩ Джеси Джексън е призовал за бойкот на BMW, защото според него малцинствата не били равноправно представени сред дилърите на немската марка. Той е открил, че афроамериканци притежават само 7 от общо 300 дилърства в САЩ. Данните са от Национална асоциация на автомобилни дилъри от малцинствата (National Association of Minority Automobile Dealers). Чернокожите не са единствените онеправдани. През 2016 испаноговорящи американци са имали 5 дилърства, а азиатци – 9. „Те ни бойкотират и ние ще им отговорим реципрочно. Искаме двустранна търговия, взаимоизгодно сътрудничество... ние купуваме 11% от техните коли“, е казал политическият лидер пред Automotive News.

От своя страна фирмата е отхвърлила обвиненията е и декларирала, че от десетилетия е ангажирана с борба срещу неравенството и се стреми да увеличава представители на малцинствата в заводите и шоурумите. Това не е единственият случай, когато баварската фирма застава на мушката на борци за малцинствени права. Преди това е имало обвинение за расизъм, което е стигнало да Комисията за равни възможности за работа. Временна работничка поискала да се прехвърли на постоянен трудов договор, но това й било отказано.

Проблемите на расовото равноправие са много сложни в САЩ. Както заради обърканото законодателство, което се занимава с него, така и поради постоянните акции на разни политически активисти, които понякога раждат абсурдни кампании за натиск. Някогашното дискриминиране на цветнокожите сега е довело до нещо като „обратна дискриминация“ или облагодетелстване на малцинствата, особено при назначенията на държавни длъжности. Това породи недоволство на белите и е една от причините за избора на Доналъд Тръмп за президент. И ако държавата може да провежда всякакви кампании, частният бизнес гледа преди всичко ефективността. Фирмата не раздава дилърства по малцинствени квоти, макар да има интерес всички да се чувстват добре приети в нейните шоуруми. Тя работи с партньори, които трябва да се доказват постоянно и да спазват определени изисквания. И за BMW те са доста високи.