България към ЕС – „Спрете трошките!“

/ Наблюдател

Вероятният отговор е „не можем“, но не и „спрете си ги вие!“. Все пак проблемът за масирания износ на брак към Изтока влезе в дневния ред

България, Словакия и Полша са предупредили на заседанието на Съвета на ЕС, че старите замърсяващи дизели, които се изхвърлят от употреба в Западна Европа се прехвърлят към Източната част на континента, като продължават да замърсяват общоевропейския въздух, съобщава Autoactu. Въведено е и понятието „Вътрешно съюзно преместване на  СО2“. С него се обозначава нещо, което съществува отдавна и което на практика се стимулира от най-свещения и основополагащ принцип на ЕС – свободата на движението на стоки. Между другото, още преди да е влязла в ЕС, нашата страна под европейски натиск в преговорите трябваше да премахне всякакви идеи за ограничения за вноса на коли втора ръка. Тогава това бе използвано от антиевропейската пропаганда за внушението „превръщат ни в бунището на Европа“. България наистина се напълни с коли втора ръка, които общо взето тук и завършват житейския си път. Дълго време те гниеха по улици и поляни, докато не се разработи бизнеса с рециклирането им. Всъщност това бе той - пазарът! „Новите европейци“ – искат или не – помогнаха на „старите“ да се отърват от бракмите си, а самите те получаваха мобилност на цената, която можеха да си позволят.

По същото време Сърбия бе далеч от всякакви европреговори и бе издигнала законова бариера пред вноса на стари коли (имаше солиден акциз и ограничение за възраст). От това автопаркът им не стана като швейцарския. Новите им коли бяха най-вече архаични Застави, произвеждани по няколко хиляди бройки годишно с държавни дотации. А заради бариерата на границата вътре в страната колите ставаха все по-стари и по-безсмъртни. И сега могат да се видят застави и голфове на преклонна възраст да пърпорят бодро, развяващи дълги опашки от пушек с дъх на масло. А като поведоха предприсъединителни преговори с ЕС, вълната от европейските коли втора ръка ги заля по познатия начин.

Все пак сърбите май са по-решителни в защита на въздуха си. Не допускат внос на коли, които нямат поне Евро 3, (13-19 годишна възраст) и наскоро наложиха забрана за внос на онези дизели, които в Германия са предадени за рециклиране с премията от 4000 евро. Дали това е някакво заяждане с Германия (с която си имат исторически сметки) или е последователна държавна политика е спорен въпрос.

 

Подобен казус по едно време вълнуваше и България. Италия бе подхванала кампания „ново за старо“, държавата отпускаше премия за предаване на стара кола за скрап, ако се купи нова, а „скрапът“ поемаше към Източна Европа. Скандалът тогава избухна в самата Италия заради наглостта на някои при злоупотребите с държавни средства, а не заради скандалното изпращане на брак на Изток. И в България май имаше някаква анкета, която така и не стана ясно дали е свършила.

 

От тук следва и афористичния извод: „спасяването на Изтока от бракмите е дело на самия Изток“. Което май се е получило в „автомобилната“ коалиция на България, Полша и Словакия. Доколто ми е известно, проблемът за потока на таратайките на Изток за пръв път се поставя пред европейска институция. Досега той циркулираше като отделни кампании в границите на отделните държави, но всяка инициатива за ограничения се удряше в стената на принципа за „свободното движение на стоки“, срещу който отделните страни не могат да ритат. Като станат няколко и се сетят да оформят коалиция обаче могат да говорят. А днес проблемът сякаш наистина става сериозен и общоевропейски. Това се показва и от факта, че общо 8 страни са застанали зад идеята за „защита от вноса на автомобили втора употреба, в унисон с правилата на вътрешния пазар, и с цел по-голяма защита на здравето на гражданите на Европейския съюз и на околната среда“. Формулировката е на българския министър Нено Димов, но звучи съвсем европейски, сиреч – объркано. А това увеличава шансовете й да тръгне по евроинституциите. Какво ще излезе от тях накрая обаче не се знае.  

Христо Мишков

Назад



Коментари