Откакто Доналд Трмъп влезе в Белия дом трансатлантическите търговски отношения стават все по-сложни. Като политик той може и да няма голям опит, включително и да допуска смешни или опасни  гафове във вътрешната игра на институциите или на международното поле, но е роден търговец и агресивен бизнесемн, който знае как да пробутва стоката си, къде да притиска и да измъква отстъпки. Тези му качества очувидно влияят и върху новата фаза в развитето на трансатлантическите търговски споразумения, които засягат все по-пряко автомобилите.  Досега Европа се радваше на благоприятен статут, като вносът на евроколи (главно германски луксозни лимузини) бе освободен от данък, докато американските машини имаха да прескачат митническа бариера. Тя не е толкова съществено препятствие, защото автомобилните вкусове и стандарти в Европа са много различни от тези в САЩ, но все пак положението е неравноправно. В този смисъл Белият дом откри един пункт за натиск, който засяга главно немските фирми, при това не особено болезнено, защото те имат заводи в САЩ, произвеждат успешно там и даже изнасят към Европа и Китай.

Търговията със селскостопански продукти досега бе отделена от тази с индустриалните стоки и това позволяваше на Европа да издигне висока бариера, включително нетарифна със забрана за внос на  генномодифицираните щатски продукти.  Основният мотив е да се запази здравето на населението от неясните последици на бърникането в „светая светих на биологията“, но така се запазва и икономическата виталност на по-неефикасното и спосорирано от ЕС селско стопанство.

В момента САЩ се стреми да обвърже двете търговии в един цялостен пакет, като по-важната цел е да отвори Европа за евтиното, генно изродено зърно и месо от щатите (както и за калифорнийско вино), отколкото да продава своите коли през Атлантика. ЕС от своя страна държи на отделянето на двете споразумения, като ограничаването на селскостопанския внос е приоритетна грижа, а частта за автомобилите предизвиква търкания между Франция, която не изнася коли за САЩ (засега само Peugeot има далечни планове за това) и Германия, която винаги е била особено чувствителна към експортните възможности за мерцедесите и баварките. Играта е в областта на висшия пилотаж на международната търговия, като всяка грешка може да има дългосрочни последици за икономиката и на двата континента. И автомобилте са сравинтелно малък залог в нея, но и те могат да пострадат. И от страна на САЩ тя се води от хитър и агресивен търговец, който умее да нарушава правилата, а откъм Европа стоят по-скоро бюрократи, избягващи рисковете и държащи повече на добрия тон, отколкото на изгодната сделка. Нищо чудно автомобилите да станат жертвената пешка в гамбита. Ако срещу нея се получи позиционно предимство, партията ще е успешна. За този който съумее да използва позицията.