Африка е царството на таратайките

/ Анализатор

Почти като в България - новите коли са лукс, а за бракмите има местно производство на резервни части

Пазарът на новите коли в Африка е маргинален, защото тe обхващат само 5% от автопарк с 30,8 млн. превозни средства, се твърди в икономически анализ, поръчан от правителството на Кот д’Ивоар, пердставен на конференция на Autoactu. Работата на анализаторите е била доста сложна, защото официалната статистика на много от държавите е ненадеждна, не обхваща реалните икономически потоци и процеси и е трябвало да се правят приблизителни сметки и догадки.

Това не е особен проблем, както е известно и от България, където в продължение на две десетилетия нямаше читави данни за автомобилния пазар, защото полицията ги криеше. Когато все пак започнаха да ги оповестяват, те излизат в такова състояние, че се нуждаят от допълнителна обработка и анализ, и пак не са сигурни.   

А анализаторите са се справили с африканската енигма и са разкрили една доста специфична картина на автомобилния бизнес в континент с площ колкото три Европи, населен с 1,25 млрд жители, много от които мечтаят да шофират. Реалният пазар на нови коли е концентриран в зоните с по-развита промишленост, където вече има и заводи за сглобяване – в Южна Африка и на север (Мароко, Египет, Алжир). Между тях се простира обширна зона на крайна бедност, която е резерват на таратайките. Това не значи, че там цари хаос. Пазарът за коли втора ръка е организиран, в него са се намесили големи фирми, включително и производителите на автомобили. Има и конкуренция на страните-износителки, които по този начин хем се отървават от своите трошки, хем си докарват печалби. Бремето на историята също е оставило своя отпечатък. В бившите британски колонии, където по традиция колите са с десен волан, а и движението е обратно, основният вносител е Япония, но свои позиции има и Великобритания.

В бившите френски колонии потъват най-вече европейски коли, а САЩ пробиват през Ангола и Нигерия. Корея пък е успяла да превърне Либия в своя приоритетна зона, през която търси възможности и към съседните страни.  Потопът на таратайките постепенно заобикаля страните, които развиват собствено производство. Особено показателни примери са Алжир и Мароко, които привличат и стимулират подобни инвестиции. Всъщност тези две страни се включват по-интензивно в търговските потоци на световната икономика.

Като цяло се смята, че за да се появи що-годе структуриран автомобилен пазар в една страна е необходимо да има поне 5000 долара национален доход на глава от населението. Само няколко от общо 57-те страни на Африканския континент обаче стигат до подобно ниво, останалото е зона на хаос и таратайки. Все пак и около тях вече се оформя бизнес модел. Вместо да се внасят тотални трошки, се появява стремеж за ремонт на колите от производителите или от специализирани фирми, които могат да поемат и гаранционни ангажименти. Появява се и друг вид бизнес  - местно производство или рециклиране на резервни части, с което грохналият автопарк се поддържа в движение.

А като няма автомобили – има мотоциклети. Всъщност те са повече, което може да се дължи не само на бедността, но и на топлия климат. От общо 92 млн превозни средства, изчислени от анализаторите, само 38 млн. са автомобили. Останалото са дву- и триколесни. Единствено в Южна Африка, Алжир и Мароко колите са повече от двуколесните. Очаква се обаче в бъдеще, заедно с икономически прогрес, все повече афиканци да сядат в коли – предимно втора ръка, а после и нови. Такива са пътищата на прогреса, както е известно и от България. А евроепйците пък вече се мъчат да ходат повече пеша или на велосипеди.

Назад



Коментари