Търси се наследник на Карлос Гон

/ Анализатор

Феноменалният ливански маронит направи най-успешната глобализационна сделка в автоиндустрията. Сред кандидатите за мястото му се спрягат японец, германец и испанец

Шефът на Renault-Nissan Каролс Гон търси свой заместник на нивото на алианса, който трябва не само да бъде подготвен за негов евентуален наследник, но и да засили интеграцията на отделните части, е съобщил вътрешен източник пред Ройтерс. За тази цел щели да бъдат извършени и организационни промени в оперативнните ръководства на Renault и Nissan, както и на присъдружното Mitsubishi. На практика това щяло да доведе както до прехвърляне на правомощия към централното ръководство на Алианса, така и до задълбочаване на интеграцията и синергиите в низините на производството и търговията. Замяната на Карлос Гон се очертава като една от най-сложните операции в автобизнеса, защото и структурата, която ръководи той, е уникална и създадена по неговата мярка.

От няколко месеца насам се обсъжда и въпросът за реално сливане на капиталите на Renault и Nissan чрез размяна на пакети от акции, но тук се намесват интересите и на френската държава, която е основен акционер в Renault. Когато Еманюел Макрон като икономически министър опита да се намесва във вътрешните работи на Renault, Гон му се противопостави рязко, после се помириха, но през февруари Гон заяви, че Nissan няма да приеме каквото и да е движение на капитали докато държавата не се оттегли. Тогава Франция се готвеше за твърде оспорваните президентски избори. Сега, когато политическата атмосфера е отчасти прояснена, а Макрон е вече президент, тази позиция може и да се промени. А може би трябва да се изчакат и парламентарните избори, за да е ясно кой ще представлява държавата в преговорите и какво би искал да постигне в тях. Положението донякъде се усложнява и от претенциите на дребни акционери за разследване на управлението, които се появиха преди седмица, както и от по-стари обвинения за манипулиране на резултатите на тестове от фолксвагенов тип.  

Реалната интрига обаче не е във френската държава, а из плетеницата на доста сложно изградената структура на Алианса, която се простира по цял свят. На върха безспорно е Карлос Гон, който донякъде напомня австро-унгарски император, съчетаваш имперска, кралска, ерцхерцогска и други титли, даващи му различни правомощия в отделните парчета на империята, но на практика контролиращ всичко. В момента той е Главен изпълнителен директор на Renault и на Алианса, но само президент на Nissan и Mitsubishi. Под властта му е и руският АвтоВАЗ, а по някои проблеми има коопериране с Daimler  и с китайската Dongfeng Motors. Извън автобизнеса Гон членува в бордове на банки и университети по света и на една малка винарска изба в родния му Ливан. Има жилища във Франция, Япония и Бразилия, глобален работохолик, който според някои сметки прелита над 350 000 км на година, но държи под стриктен контрол всички подчинени структури. Личният му самолет е Gulfstream G550 и прелита по 12 000 км с едно зареждане. И както сменя часовите пояси, той може с лекота да преминава от един език на друг, да се вписва в различни култури, без никъде да го смятат за чужд, дори и когато затваря заводи и раздава наказания.

Самият той по произход е ливански маронит (християнско малцинство), но е роден в Бразилия, израсъл в Ливан, следвал във Франция и направил кариера по цял свят. Графикът му е образец за перфектна организираност. Първите две седмици от всеки месец той е в Париж и се занимава с Renault, после отива за три дни в Русия при ВАЗ, а оттам прелита до Япония, за да се потопи в делата на Nissan. А фирмите на практика са отделни и всяка има специфични проблеми. Веднъж годишно отделя три дни и за Калифорния, от време на време прескача и до Бразилия.

При сегашната си позиция и авторитет Гон може да налага решенията си и във Франция и в Япония,  но част от успешната му рецепта за създаване на алианса бе именно зачитането на културните различия, което означава уважение съм самобитността и традициите, запазване на терен за самостоятелност на отделните звена и на фирмената специфика. „Различията са ключът към партньорството“, обича да казва той и благодарение именно на този подход успя да проведе най-успешната глобална сделка в консолидационната еуфория, която тресеше автоиндустрията в края на миналия век. Всъщност може би  единствената наистина успешна. Да припомним, че шумно прокламираният „брак, сключен в небесата“ на Daimler с Chrysler се разпадна с трясък, Saab, който бе придобит от GM, потъна безславно, Ford Motor  се отърва по спешност от Volvo и Jaguar, Land Rover, които попаднаха под индийски и китайски контрол. (Повече, за глобализационната еуфория вж. в приложения текст.)

А най-проблематичният съюз – този на Renault с Nissan, не само че просъществува, но е образец за постъпателно, ефикасно и добре премерено развитие. Когато сделката бе подписана, тогавашният шеф на VW Фердинанд Пийх язвително подхвърли, че две мулета не правят състезателен кон. „Вярно, но когато трябва да катериш планина, разчиташ именно на мулета“, отговори Гон. Благодарение повече на тактичността и дипломацията, отколкото на енергията и решителността, той успя да измъкне Nissan от дълбока структурна криза, като накара японците да преглътнат с желание всички горчиви хапове, които им поднесе по класическата рецепта на европейските „косткилъри“. И когато малко след това кризата завъртя Renault, вече Nissan бе стабилен и можеше да помага. Двете фирми си останаха независими, като синергиите между тях се изграждат по-скоро отдолу нагоре, отколкото да се спускат от шефа. Вървят бавно, но за сметка на това постъпателно, и най-важното - успешно. В момента Renault – Nissan не просто е в първата четворка на световните производители, но върви уверено нагоре. Освен това присъства по отпимален начин из различните световни региони и е лидер в развитието на ключовите технологични пробиви към бъдещето – електрическите и самоуправляващите се коли.

И това бе постигнато както благодарение на здравата ръка на Гон, така и на усета му за мярка в доминацията, на уважението към интересите и спецификата на другите.  Именно затова и е толкова трудно да се намери негов заместник. Във всеки случай това ще бъде процес, продължаващ най-малко две години. Механизмът вече бе пробван в Nissan, където замяната стана сравнително лесно. Там бе открит енергичният японец Хирото Сайкава, който не просто е натрупал глобален межиджърски опит, но и с години е доказвал, че мисли по един и същ начин с Карлос Гон. От април той вече носи цялата отговорност, но над него все пак бди стария шеф. И ако в Япония нещата все пак са сравнително лесни поради прословатата дисциплина на японците, то във Франция корпоративните интриги могат да се развихрят доста по-бурно,  включителон и заради намесата на политиците. А нищо чудно да изникнат и национални предразсъдъци.

 Самият Гон имаше подобни проблеми. Той бе избран и наложен от легендарния Луи Швейцер, който е племенник на Жан-Пол Сартр и висш френски бюрократ, но чуждият му паспорт го правеше уязвим и той трябваше демонстративно да приеме френско гражданство. Тогава, между другото, той заяви, че винаги е носил Франция в сърцето си, но „тази Франция, която не се страхува от глобализацията“. Сега за наследници в Париж се спрягат Хосе Мюньос и Яшухиро Ямаучи от Nissan, а от страна на Renault слуховете издигат немеца Щефан Мюлер и французина Тиери Болоре. Изборът ще бъде сложен, но пък има достатъчно време, зощото трябва да бъде направен до следващата година, когато изтича сегашният мандат на Карлос Гон като  изпълнителен шеф на Renault. А който и да го наследи, той все пак ще запази влиянието си си не толкова заради позицията на президент, но и заради авторитета и успехите си.  

Урок как да се опправяш с глобализацията

Карлос Гон в Женева 2017

Назад



Коментари